Вече е ясно, че дистанционната работа и хибридният модел на заетост няма да изчезнат, въпреки стихването на пандемията, и че точно в ИТ средите ще останат най-популярните схеми. Но тази нова реалност навярно ще промени из основи офисите. Екстри като кино-салони и фитнес-зали вече не значат много – и товарят бюджета излишно.
Огромна част от служителите, които работят на бюро, не желаят да се завръщат към стандартния модел на работа – в стая в някоя бизнес-сграда, от 9 заран до 5 следобед или пък на фиксирани смени. Различни проучвания през последната година показаха, че служителите искат да запазят възможността си да работят от дома поне няколко дена в седмицата, ако не и през цялото време. За някои това е придобило толкова голяма значимост, че ако работодателят не е съгласен, те са готови да го напуснат и да се насочат към друго работно място.
Освен нови политики и подходи за управление на човешките ресурси, сега работодателите трябва да преосмислят и офис-пространствата.
Заети и незаети площи
Днес едва около една пета от служителите „на бюро“ смятат офиса за основно работно място. Останалите предпочитат да посещават фирмената сграда от време на време, 1-2 дена в седмицата или дори по-рядко. Тогава нужно ли е работодателят да поддържа всички помещения, всички пространства, всички бюра и обзавеждане?
Решението изглежда относително лесно по схемата „отворен офис“, където няма индивидуални работни места. Но и това не е лесно решение. Google е една от компаниите, които от години работят по „отворена“ схема. При нея служителите могат да изберат да останат и работят от дома си, така че всеки ден в офиса да идват само известна част от работещите. Всеки пристигащ в сградата се настанява „където завари“, защото няма индивидуални работни места.
Но ето, че след две години пандемия, в един от дните на голямото „завръщане“ се оказа, че… мнозинството служители са решили да идат в офиса и там всъщност няма място за всички.
Екстра пространства
Освен площта и броя на бюрата с прилежащото им обзавеждане под въпрос идват и пространствата, които допреди пандемията са имали ролята да социализират екипите. В ИТ бизнеса, но и в други сфери служителите в последните години бяха „глезени“ с наличието на служебни екстри като: обособена зала за фитнес, салон за кино, пространство за почивка с дивани, билярдни маси и други забавления, кътове за медитация, разбира се и зали за обедно хранене, разположени в съседство на кухните.
Сега обаче, когато се работи хибридно и в офисите има много по-малко служители, поддържането на толкова много спомагателни помещения за развлечения, отдих и социализиране може да се окаже неоправдано и нерентабилно.
В същото време редица проучвания показват, че наличието на подобни „придобивки“ вече не е от особено значение за служителите. Редом с доброто заплащане за много от служителите най-важно е да имат добър баланс между работа и личен живот. И те виждат постигането на този баланс най-вече чрез за хибридна и дистанционна работа.
Всичко останало – карти за фитнес, фирмени зали за спорт или забавления, релакс-кътове – това почти няма значение като фактор за привличане или задържане на талантите. Следва да се добави и промененото отношение към социалните мероприятия на работното място.
Социализацията на работното място
Някога беше обичайно и дори „задължително“ екипите да се събират от време на време, например по повод рождени дни на служители или други хубави поводи – в залите за хранене, разбира се, с торти, хапки и напитки за почерпка. Беше обичайно да се провеждат тимбилдинг-мероприятия за сплотяване. Даже бяха задължителни. Често имаше и други видове сбирки – като например дружески вечери с колегите от даден отдел или пък „щастливи часове“.
Днес мнозина работещи избягват включването си в големи групи, в мероприятия с присъствие на много хора. Работодателите от своя страна са предпазливи в организирането на подобни събития. Идеята „масовките“ да бъдат задължителни звучи неприемливо след двете години пандемия. Социализацията на работното място вече не е това, което беше.
Тенденциите означават, че офис-пространствата ще бъдат обект на сериозно преосмисляне в идните месеци. Процесът навярно ще се катализира от общите икономически тенденции – инфлацията, кризите с горивата и затрудненията в транспорта, поскъпването на енергийните ресурси, затягането на регулациите за енергийна ефективност и ВЕИ и др.