(снимка: CC0 Public Domain)
Фабриките за полупроводници по света рискуват да останат без квалифициран персонал и изкуственият интелект няма да помогне за преодоляване на недостига, алармират пазарните анализатори.
Опитът с недостига на чипове, причинен от пандемията, показва, че само парите не са достатъчни за увеличаване на производствените обеми. Съвременните производствени линии изискват достатъчен брой висококвалифициран персонал, а настоящият бум на системите с изкуствен интелект повишава търсенето на чипове и само ще влоши ситуацията. В същото време все още е трудно да се замени работата на инженер-човек с изкуствен интелект.
До такива разочароващи изводи стигат авторите на публикация във Файненшъл Таймс, които оперират с прогнози на McKinsey. Според анализаторите, полупроводниковият сектор в САЩ, подкрепян от щедри държавни субсидии, ще има нужда от 160 000 нови работници през следващите пет години, дори без да се вземат предвид строителите. А инженерният състав в специализираните предприятия се попълват ежегодно с най-много 1500 служители годишно.
Ситуацията е още по-лоша, когато става въпрос за технически персонал, необходим за процесите на производство на полупроводници, които не изискват висше образование. Докато американската индустрия ще се нуждае от 75 000 работници с такъв профил за пет години, то попълването на свободните места е най-много с 1000 души годишно.
Всъщност работната сила в полупроводниковата индустрия на САЩ е намаляла с 43% от пика си от 2000 г. насам. Ако всичко продължи да се развива със сегашните темпове, то до 2029 г. недостигът на работници в сектора ще възлезе на 146 000 позиции.
В Южна Корея, до 2031 г. недостигът на специалисти ще се измерва с 56 000 позиции. В същото време до 80% от световното договорно производство на чипове се осигурява от Тайван в комбинация с Южна Корея. Но и двете държави страдат от демографски проблеми под формата на застаряващо население.
Същевременно, TSMC трябваше да изпрати около 1100 служители от Тайван в Съединените щати, за да ускори изграждането на американски предприятия, като по този начин допълнително ограничи вътрешния набор от таланти на острова.
Разликата в корпоративните култури между Съединените щати и Тайван също се усеща, когато става дума за способността на американските предприятия да осигурят самодостатъчност на страната при снабдяването на вътрешния пазар с електронни компоненти.
Инвестициите във всяко ново предприятие достигат десетки милиарди щатски долари и за да се оправдаят, чиповете трябва да се произвеждат почти нон-стоп. Ако в Тайван повреда в оборудването в един през нощта се коригира в рамките на час, то в Съединените щати в подобна ситуация ще трябва да изчакате началото на сутрешната смяна.
Изкуственият интелект в тази област все още не е толкова полезен, колкото при проектирането на чипове, тъй като засега не може да оптимизира и замени работата на инженер в производството. Ще минат много години, преди недостигът на кадри в производството на чипове да бъде компенсиран с помощта на средства за автоматизация.
