Високоскоростните тунели, в които транспортни капсули с хора или товари се движат по маглев метод, може да се окажат топ-приоритет в Европа скоро (графика: CC0 Public Domaim)
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възложи на бъдещия комисар по транспорта да разработи Hyperloop система за Европа. Последните години показаха, че има още много работа по технологията, преди тя да се превърне в следващия високоскоростен вид транспорт.
Hyperloop е авангардна транспортна система, при която голяма превозна капсула се придвижва във вакуумна тръба. Твърди се, че капсулите пътуват с около 700 километра в час – и се говори, че системата е по-енергийно ефективна дори от влаковете. Тези постижения са възможни благодарение на почти безконтактното ествество на технологията, която разчита на вакуум вътре в тръбата и магнити за „левитиране“ на капсулите.
Въпреки че тази транспортна система все още е в ранен етап на развитие, тя беше спомената в „мисионерското писмо“ на фон дер Лайен до избрания от нея комисар по транспорта, гърка Апостолос Цицикостас, който все още не е преминал парламентарен контрол. Цицикостас ще трябва да „предложи стратегия за насърчаване и развитие на авангардни технологии като Hyperloop“, пише в писмото на фон дер Лайен до него. Планът трябва да включва график и инвестиционна стратегия, добавя той.
„Нищо не е по-мощно от идея, чието време е настъпило“, каза Роел ван де Пас, търговски директор на Hardt Hyperloop, цитирайки Виктор Юго, на голямото събитие на Европейския Hyperloop Center (EHC) на 9 септември. Неговата компания разработва превози по тази технология. Системата на Hardt Hyperloop завърши един успешен тест по време на форума, изминавайки 90 метра в 420-метрова изпитателна тръба в тестова инсталация във Вииндам в Нидерладия.
Hardt Hyperloop е част от програмата за развитие на Hyperloop (HDP), публично-частно партньорство, финансирано от Европейската комисия.
Тестът във Вииндам е проведен при обикновени атмосферни условия, което означава, че тръбата не била вакуумна. Освен това други ключови недоказани аспекти включват способността на капсулите да преминават от лента в лента и да завиват. Тези възможности изобщо не са тествани. Надеждата е, че системата ще бъде доразвита и готова за използване докъм 2030 г.
Hyperloop се обрисува като бързо и енергийно ефективно решение, с „консумация на енергия, която е десет пъти по-малка от тази на автомобили или самолети“, се казва в прессъобщението на събитието на EHC. Обещаните предимства включват още по-ниски оперативни и инвестиционни разходи от железопътния транспорт и „по-малко сложна пространствена интеграция“, което би трябвало да означава, че тръбите Hyperloop могат да бъдат по-лесни за разполагане от конвенционалните високоскоростни железопътни линии.
Въпреки това разгръщането на Hyperloop мрежа ще изисква значителни инвестиции. В даден момент може да се окаже, че те се конкурират със средствата, които са били предназначени за железопътния транспорт.
Преди обаче Hyperloop да стане част от портфолиото на новия еврокомисар по транспорта, Еврокомисията обеща регулаторна рамка за развитието на технологията. Всъщност тя трябваше да бъде публикувана през 2023 г., но все още не е видяла бял свят.
Не всички наблюдатели са убедени, че това ще се случи и че идеята има обещания потенциал. „Защо политиците продължават да се позовават на Hyperloop? Те доказаха своя провал вече,“ коментира Филип Амарал, директор по политиката и развитието в Европейската федерация на велосипедистите. Казвайки това в LinkedIn, той добави и, че Hyperloop е „напълно мъртва технологична концепция“.
Критиката на Амарал навярно не е без основание, след като някои от най-големите и мощно финансирани проекти за Hyperloop неотдавна катастрофираха. В края на декември 2023 големият Hyperloop One обяви окончателния си край. Virgin Hyperloop пък обяви, че ще вози товари, не хора.
Според ван де Пас, Hyperloop следва да започне да се разглежда като политическо решение, а не като научна фантастика – цел, която Цицикостас може да постигне, ако бъде одобрен от евродепутатите след предстоящите парламентарни изслушвания.
Първият патент за транспортна система през вакуумни тръби е от 1799г (Джордж Медхърст).
Следват още фантазии, като тази на Майкъл Върн от 1888г.
Робът Годард доизмисля концепцията за “vactrain” (вакуум-влак) през 1904г като първа година студент в Уорчестърския Политехнически Институт, като през 1906 подобрява идеята, а през 1909 дори е публикуван в редакционна статия на Scientific American.
Толкова на тема “идея на Мъск”.
Относно практичността на тази идея – подкрепят я само хора, които са директно финансово облагодетелствани да я подкрепят. И много бързо я забравят, като спрат парите.
Имаме няколко примера / опита да направят нещо в САЩ – загробиха няколко милиарда, но се отказаха.
Всеки може да позяпа малко видеа в тубата и/или да почете статии в нета с “успехите” на тоя хиперглуп.
Всеки човек, който не е пълен дебил, вече може сам да се убеди, колко безобразно скъпа за изграждане и поддръжка, изключително опасна и прекалено взискателна към перфектна поддръжка би била подобна система, ако някой реши да я изгражда.
На фона на високоскоростните влакове не носи съществени предимства, но рисковете са огромни при аварии. Например, всички пътници по авариралото трасе да загинат . А, аварии ще има, не една и две.