Hyperloop One – краят на една утопия

Още през 2016 г. Hyperloop One показа първия модел на тунелите, с които смяташе да преобрази транспорта по света (снимка: Кевин Крейджи във Flickr, CC BY 2.0 Deed)

Hyperloop One – компанията за футуристичен ултрабърз транспорт с капсули във вакуумен тунел – се закрива. След 10 години опити и медиен шум технологията си остава несбъдната мечта.

Стартъпът разпродава активите си, затваря офисите си и съкращава служителите си, според източници на Блумбърг. Официално тя ще прекрати дейността си в края на годината. Цялата ѝ интелектуална собственост ще се прехвърли към мажоритарния акционер, големия дубайски пристанищен оператор DP World.

От основаването си през 2014 г. компанията набра около 450 милиона долара от фондове за рисков капитал и други инвестиции. Въпреки че все още има няколко новостартиращи компании, които се надяват да изградят хиперлупове, смъртта на една от най-големите компании в това начинание е своеобразен знак за провала на една мечта, която мнозина очакваха да се сбъдне и да промени света на превозите.

„Пети вид“ транспорт

Началото бе поставено през 2014 г. Тогава най-страстният защитник и инвеститор в разработката бе Илон Мъск. Той твърдеше, че аеродинамичните алуминиеви капсули, пълни с пътници или товари, ще могат да се движат през почти вакуумна тръба със скорости до 1000 км/ч. Тези тръби, издигнати на пилони или пък вкопани в земята, могат да бъдат изградени вътре в или между градовете.

Ентусиастите нарекоха това явление „пети вид транспорт“. Те твърдяха, че хиперлуп технологията може да промени начина, по който живеем, работим, търгуваме и пътуваме. Идеята завладя въображението на инженери и инвеститори по целия свят.

Емблематичната компания първоначално беше основана като Hyperloop Technologies. След това тя промени името си на Hyperloop One през 2016 г. По-късно стана Virgin Hyperloop One, след като беше придобита от бизнес-империята на британския милиардер Ричард Брансън. Компанията изглеждаше силна, с десетки милиони долари финансиране и смела визия за появата на хиперлуп системи по целия свят.

Не липсваха скандали. През 2017 г. стартъпът бе част от съдебно дело с един от своите съоснователи, Броган БамБроган, заради обвинения в тормоз и саботаж. Година по-късно друг съосновател, Шервин Пишевар, беше изгонен на фона на обвинения в сексуално насилие.

Технология „точно зад ъгъла“

През тези 10 години иновативният стартъп погълна доста пари. Брансън помогна за осигуряване от 50 милиона долара от двама съществуващи инвеститори за покриване на задълженията за заплати. Компанията събра 172 милиона долара ново финансиране през 2019 г., 90 милиона от които дойдоха от DP World, която пък преди това вече бе инвестирала 25 милиона долара в компанията.

Фирмата направи няколко важни крачки, включително изграждане на тестово трасе в Невада, за да провери безопасността и осъществимостта на технологията. През 2020 г. Hyperloop One проведе първия си — и единствен — тест с реални пътници. Капсулата достигна максимална скорост от 160 км/ч далеч от първоначалното обещаните скорости.

Все пак събитието даде надежда на мнозина, че тунелите за свръхскоростен превоз скоро ще започнат да свързват градовете по света. За мнозина усещането беше, че технологията е вече „точно зад ъгъла“. Изглеждаше, че е на път да се сбъдне прогнозата, направена още през 2017 г., а именно, че ще има „работещи хиперлупове по целия свят… през 2020 г.“. По-късно този срок беше изместен за 2021 г.

Пандемията сложи прът в колелата на много бизнеси и изглеждаше разбираемо, че по това време и дейностите на Hyperloop One се забавиха. Тогава обаче отпадна името Virgin, което сигнализира оттеглянето на Ричард Брансън, а после се разбра, че компанията ще се фокусира върху карго-превозите и временно се отказва от плановете за пътнически пътувания.

Пак по това време компанията съкрати повече от 100 свои служители. Тогава подобна бройка представляваше около половината екип. Втора вълна на съкращения последва през декември 2022.

Сега, с прекратяването на работата на Hyperloop One, изглежда, че мечтата ще си остане несбъдната още известно време.

Утопична визия

Въпреки 10-годишната научно-изследователска работа по проекта, критиците не пропуснаха да отбележат, че Hyperloop изглежда има огромни логистични проблеми, а тепърва предстои да се опита да преодолее регулаторните препятствия. Други коментираха, че хиперлуп системата може да е технически осъществима, но цялостният проект е „въздух под налягане“. Окачествиха го още като утопична визия, която е финансово невъзможна.

Някои други хиперлуп компании продължават да се борят, като са на различни етапи на разработване. Сред тях са например европейската хиперлуп компания Hardt Hyperloop и Swisspod Technologies в Швейцария. Въпреки това нито една технологична компания за хиперлуп транспорт не е изградила мащабни работни проекти дори след години на изследователски и развойни проекти.

DP World, дубайската компания, която притежава мажоритарен дял в Hyperloop One, засега отказва коментар пред медиите. Самата Hyperloop One също запазва мълчание. Фирмата Boring Company, създадена от Илон Мъск, продължава да копае подземни тунели под Лас Вегас – но за автомобили Tesla, а не за хиперлупове. А който купи тестовото трасе в пустинята на Невада, ще има една страхотна пързалка насред пустошта.