Правото на ремонт: нужен е единен подход

Ремонтирането на смартфон вместо замяната му с нов се равнява на 89% по-малко електронни отпадъци (снимка: CC0 Public Domain)

Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от твърди отпадъци в света. Много потребители предпочитат да си купят ново устройство, вместо да се мъчат да поправят старото. Но новите европейски регулации за правото на поправка ще дадат възможност на потребителите да ремонтират джаджите си. За да сработи промяната, сега има нужда от единен подход.

Големите технологични компании в продължение на доста години налагат идеята, че е по-добре да си купиш нов уред, вместо да ремонтиращ съществуващия, който се е повредил. Те се постараха да направят самоделните поправки достатъчно трудни, за да откажат потребителите.

В резултат на това планината от електронни отпадъци започна да нараства заплашително. От тях едва 17,4% се събират правилно и рециклират всяка година.

Осъзнаването на проблема с е-отпадъците и цената на нездравия принцип „по-добре да си купя ново“ провокира все повече хора да настояват за правото на ремонт. Надигна се глобално движение за отстояване правото на ремонт – то цели да гарантира, че всеки може да поправя продуктите, които притежава или иска да препродаде.

Ремонтирането на един смартфон вместо замяната му с нов означава 89% по-малко електронни отпадъци. А това се явява значителна разлика в намаляването на електронните боклуци.

„Сдвояване“

Производителите на технологии прилагат различни техники на ниво хардуер, за да възпрепятстват своеволната подмяна на части. Първите стъпки бяха свързани с вграждането на специфични методи за сглобяване на компонентите.

Днес в много случаи производителите изграждат хардуерни бариери. Методът е известен като „сдвояване“ на части, което означава, че определени компоненти са индивидуално свързани с устройството, към което принадлежат, и това е „закодирано“ по време на производството.

Когато някой се опита да смени дадена част с друга, която да е съвместима, устройството няма да „разпознае“ тази нова резервна част. Още по-лошо е, че инсталираната резервна част може да загуби част от своята функционалност в резултат на вграждането в подобно устройство със „сдвоени“ компоненти. А това може да накара потребителя да сметне, че в сервиза не са свършили добре работата.

Практиката очевидно възпрепятства процеса на ремонт. Има ли изход? Може би: големите технологични фирми трябва да се обединят с движението за право на ремонт. Някои вече го правят.

Право на поправка според ЕС

Новото европейско законодателство, което трябва да влезе в сила до юни 2025 г., ще направи електронните продукти по-годни за поправяне. Това би трябвало да постави началото на нова ера на устойчивост и дизайн.

Разпоредбите ще дадат възможност на независимите сервизи да имат достъп до резервни части и базова информация за ремонт на всякакви уреди в продължение на най-малко седем години, след като даден продукт вече е спрян от продажба. Производителите ще трябва да предоставят съвместими софтуерни актуализации за най-малко пет години.

Повеят на промяната вече се усеща. В повечето европейски страни вече има компании, чиято дейност е съсредоточена върху предлагането на отремонтирани, „обновени“ смартфони на изгодни цени. Някои такива предприятия се развиват бързо и вече действат на наднационално ниво.

Ремонтираните устройства обикновено отговарят на списък с изисквания за качество, така че потребителите да са сигурни, че получават годен за използване, добре работещ продукт.

Конкретни стъпки

Активисти на движението за право на ремонт и западноевропейски фирми за предлагане на ремонтирани смартфони успяха да издействат определянето на нови стандарти за индустрията.

Например, в Европа това лято ЕС въведе нова директива, която задължава производителите да предоставят резервни части и инструменти на разумна цена. Тази директива също така гарантира, че производителите не могат да използват договорни клаузи, хардуерни или софтуерни техники за възпрепятстване на независимите ремонти.

Напредъкът към тази цел създава нещо близко до това, което наричаме „кръгова икономика“ и променя нашите обществени ценности. Това насърчава хората да се грижат повече за ресурсите на планетата, да стопанисват по-добре устройствата си и да консумират отговорно.

Коментар