В препълнената конферентна зала 4 на Световния мобилен конгрес 2013 в Барселона мениджъри от компании като SAP и Vodafone разказаха за реализирани смарт проекти
Смарт-телефони, смарт-коли, смарт-електромери, а сега и смарт-градове… ама хайде стига моля с тези “смарт” неща! Защо намесвате и градовете тук?!
Нека си го кажем просто: смарт-градовете не са нищо друго, освен едни добре управлявани градове. Каза го Барбара Флюге от една ИТ компания, която не е особено позната като “смарт” доставчик – SAP AG, докато говореше пред препълнената конферентна зала 4 на Световния мобилен конгрес 2013 в Барселона.
Думите й потвърди Ерик Бреннайс от Vodafone с множество примери, за които си струва да кажем по няколко думи.
В Мюнхен, например, един голям автомобилен производител неотдавна решил да пусне в движение набор от компактни, градски коли, оборудвани с комуникационна система и регистрирани в приложение на база дигитална карта, достъпна за всеки смартфон. Самото приложение за смарфони било пуснато за свободно изтегляне. Не след дълго се оказало, че когато човек потърси някоя от тези коли чрез въпросното приложение, поне един автомобил ще е наличен в радиус от 100 метра. Возенето в него струва 29 цента на километър, което е значително по-евтино от такси. Така все повече хора започнали да ползват “споделените” коли, намирайки ги чрез смартфона си. Днес потребителите на тази услуга са над 1 милион.
В Нова Зеландия управата на малкия град Хавера решила да инсталира интелигентна камера за проследяване на “посещенията” на местно нелегално депо за отпадъци – място насред гората, където хората тихомълком се отървават от боклук, който не могат да изхвърлят другаде. Системата е разработена за мониторинг в реално време. Резултатът от въвеждането на умната камера възлиза на 8871 предотвратени случая на изхвърляне. Още с първите две глоби на нарушители е изплатена инвестицията в това решение. Останалото – чиста печалба за общината.
Рийксватерщаат в Нидерландия е друг пример: там общината въвежда система за интелигентно включване и изключване на нощното осветление на улиците в града. Вместо да светят по предварително зададен часови график, независимо от времето и от наличието на движещи се автомобили, сега лампите се включват и изключват именно в зависимост от трафика. Резултатът от това е: 70% спестяване на ток и 100% контрол върху осветлението в града.
Интелигентната система Mic-o-data в град Грьониген пък проследява 6000 места за събиране на боклук из 25 местни структури. Системата е устроена така, че “умните” кофи за смет изпращат сигнал кога са пълни. Камионите за сметосъбиране посещават местата с контейнери само тогава, когато действително има нужда. Резултатът ли? Над 90 000 евро са спестените пари в резултат на намаляване на оперативните разходи. Заедно с това е налице 18% намаление на CO2 емисиите.
Това са само няколко примера как градската управа може да използва съвременните технологии за по-добро управление.
“Традиционно един град се състои от граждани, сгради и съоръжения, процеси и съответно инфраструктура, която прави възможни тези процеси. Има шест ключови инфраструктури във всеки град: информация, водопровод и канализация, електричество, отпадъци, транспорт и природа”, анализира Манел Санрома, председател на Общинския съвет на Барселона. И той като повечето общински съветници, кметове и други важни служители в местната управа е засипан от многобройните предложения на ИКТ сектора за въвеждане на различни интелигентни технологии.
“Много компании идват и ни предлагат различни устройства и приложения. Но ако купим всички тези неща, ние няма да станем смарт-град. Ще стане просто хаос”, заяви Санрома за ужас на стотиците ИКТ фирми, събрали се на конгреса. За да стане градът интелигентен, нужно е да има ясна идея как да се подобри животът в него, добави Санрома. Нужна е и политическа воля. Едва тогава могат да се идентифицират правилните технологии, които – бидейки подчинени на обща концепция – ще направят града “смарт”.