SDDC опростява радикално центъра за данни

Пол Стронг, главен технически директор на VMware, разкри в интервю за TechNews.bg концепцията на софтуерно-дефинирания център за данни (SDDC)

Сложен и труден за управление е днес съвременният център за данни – масив от хиляди компютри, мрежови суичове, устройства за съхранение на данни заедно с хиляди софтуерни приложения, които трябва постоянно да се наблюдават, обновяват, интегрират и всичко това от различни доставчици с различни подходи, архитектури и концепции. Опростяването на този огромен комплекс от машини и системи по естествен път повишава надеждността му. Увеличава се сигурността на центъра за данни. Едновременно с това се постига по-добра ценова ефективност заради оптималното използване на ресурсите. За бизнеса всичко това означава максимална гъвкавост, която позволява да се реагира мигновено на пазарното търсене и да не се изпуска нито един шанс.

Опростяването на центъра за данни е крайната цел на въвеждането на т. нар. „софтуерно дефиниран център за данни“. Това е концепция за пълна виртуализация на ИТ ресурсите, включително мрежовите системи и устройствата за съхранение на данни. Ползата от подхода се изразява в по-лесно цялостно управление на ЦоД, по-малко човешка намеса и повече сигурност, автоматизация на всички рутинни дейности, надеждност, ценова ефективност, гъвкаво пазарно присъствие.

„В един център за данни на голяма компания традиционно има хиляди приложения. Всяко от тях трябва да се напише или закупи, да се изгради архитектурата му, после да се тества, тества и тества, сетне да се инсталира, да се наблюдава, управлява, архивира и т.н.,“ обяснява Пол Стронг, главен технически директор на VMware – компанията, развила концепцията за софтуерно дефинирания център за данни. „Заради тази огромна сложност на практика центровете за данни не са се променили особено много в исторически план. Трудно е да се въведат нови услуги. Трудно е и за самия бизнес да бъде гъвкав“.

Това, което в последните години се промени с появата на „облачните ИТ“, е новият модел на работа с ИТ ресурсите. Използват се толкова ресурси, колкото е потребно към конкретния момент. Заплаща се според потреблението. Използването на ИТ е максимално еластично.

Бизнесите бързо усетиха ползата от подобна гъвкавост. Днес обаче големите организации искат удобството на облачните центрове за данни да е налично вътре в собствените им ЦоД.

„С появата на виртуализацията се постигна разделяне на приложенията от прилежащата им инфраструктура“, казва Пол Стронг. Той оприличава това на

работата с транспортни контейнери, които могат да се местят лесно.

„Когато разделите приложенията от инфраструктурата в тези „контейнери“, можете да ги местите  – например от машина с нисък капацитет към такава с висок, от ъпгрейдвана машина на ъпгрейдната – даже без да се усети промяната. Можете да ги местите дори между различни центрове за данни“. Отделянето на приложенията от прилежащата инфраструктура е много мощно средство. То дава на бизнеса бързина и гъвкавост. „От компютърна гледна точка ние правим това от 15 години – разделяме приложенията от хардуера“.

Днес проблемът е , че повечето бизнес-системи не са обвързани само с по една виртуална машина –

приложенията най-често са разгърнати върху цяла мрежа.

„ИТ мениджърите трябва да си отворят „тикети“ за всяко нещо – за промяна на политиката за защитната стена, за балансирането на натоварването, за нови IP адреси и т.н.  Това е сложно и отнема много време. Освен това повечето неща се правят от хора – всеки с различни умения“, казва Пол Стронг. Всеки от т. нар. „тикети“ се разбива на множество по-малки с конкретни малки задачи – всяка промяна се прилага поотделно за сървърите, за системите за съхранение и др. „Оказвате се заринати с „тикети“ като порой от конфети!“

С придобиването на компанията Nicira за над 1 милиард долара през 2012 година VMware надгради своята технология за виртуализация с техниката за „софтуерно дефинирани мрежи“, т.е. мрежова виртуализация. По същия начин, по който виртуалната машина се явява „контейнер“ за приложенията, мрежовата виртуалзация позволява създаването на „контейнери“ за мрежовите технологии.

„Сега можем да местим цялото приложение, без да променяме каквито и да е политики и дори IP адресите. Можете да преместите всичко наведнъж вътре в центъра за данни или от един ЦоД към друг, от собствения си център към „облака“ и евентуално обратното“, обяснява техническият директор на VMware. Накратко, налице е

радикално опростяване на мрежовото управление в центровете за данни.

Цялата виртуализирана среда се нарича „софтуерно дефиниран център за данни“ – software defined data center (SDDC).

Възможността за подобна промяна е най-значима за големите организации, чиито ИТ ресурси са обвързани с предоставянето на множество услуги за клиенти. Това могат да са фирми за електронна търговия, при които се наблюдават чести и силни изменения на търсенето, или здравни организации, които предоставят услуги за голям брой болници и здравни заведения. Чрез пълната виртуализация на центъра за данни

бизнесите могат да реагират пъргаво и адекватно на пазарното търсене,

да са по-адаптивни и по-конкурентни. Така те ще имат предимствата на „облака“ вътре в своите центрове за данни – ще разполагат с абстрактен пул от ресурси с автоматизирано управление.

Създаването на виртуализираната среда се прави еднократно. Еднократно се настройват всички параметри на приложенията, сървърите, мрежата, устройствата за съхранение. Ако си представим това като транспортен контейнер, то е лесно да разберем как той може да се мести многократно, без всеки път да се „пренарежда“.

Казано на езика на бизнеса, това лесно разпределение на ИТ ресурсите и пълното им виртуализиране означава бизнесът да се случва:

– много по-ефективно – използват се толкова ресурси, колкото е нужно към момента;

– много по-надеждно – управлението се прави от софтуер, а не от хора, които са склонни към грешки;

– при висока ценова ефективност;

– с огромна бизнес-гъвкавост: всяко приложение може да се пусне, промени или спре веднага, което значи

възможно най-бърз път към печалбата.

„Имайки SDDC вътре в организацията и на фона на толкова много партньори, които прилагат нашите технологии, фирмата може да реши дали да използва собствен център за данни или да се довери на външен ЦоД. Във всички тях е налице същата инфраструктура и няма място за притеснение, че е нужна адаптация към нещо различно: не се налага внедряването на различни приложения, не са нужни по-различни инструменти, не са потребни хора с по-други умения, не се налагат промени на процеси  и тестване. Всичко това са неща, които на ИТ мениджъра миришат на риск, време и пари. Но при еднаквост на инфраструктурите на нашите партньори и предвид плановете ни за наша собствена облачна оферта потребителските организации ще могат да местят своите системи навсякъде гладко и неусетно“.

Сигурността при SDDC

се отличава с това, че работата на машините е значително по-предсказуема от дейността на хората. Автоматизирането на процедурите свежда до минимум вероятността от човешка грешка. Налице е повече надеждност и по-добра достъпност на ресурсите. Опростяването значи повишаване на сигурността: намаляването на сложността всякога означава по-малко слаби места, по-малко вероятност за грешка.

Характеристиката касае не само приложенията. „Създава се предпазна обвивка, „капсуловка“ на мрежата, което я прави по-защитена. В крайна сметка е налице прилагане на средствата за сигурност в цялата ИТ система – от край до край“.

И макар че темата за гъвкавостта на виртуализираните среди звучи до голяма степен познато в светлината на изговореното за ползите от „Облака“, тук става дума за нещо повече: за радикално опростяване на целия ЦоД, което прави използването на ИТ по-просто, по-бързо, по-евтино и по-надеждно.

„Превръщаме ЦоД в единна система. Слагаме един софтуерен слой между приложенията и прилежащата им инфраструктура. Този слой изглежда като мета операционна система, която се грижи да следи процесорите, паметта, консумацията и т.н. Целта на софтуерно дефинирания център за данни е да следи бизнес-приложенията в инфраструктурата, да дава правилното количество обслужващ ресурс – гъвкаво, бързо, сигурно, надеждно и при пълна съвместимост. Той скрива всичката сложност, типична за ЦоД“, кава Стронг. „Всичко заприличва на обикновен настолен компютър – различните компоненти са вътре и работят, а на потребителя не се налага да ги следи – всичко е затворено в кутия и потребителят просто го използва“, заключи техническият директор на VMware.

Зад видимото опростяване стои невидима сложност, затова търсим най-талантливите

Диана Стефанова, управляващ регионален директор на VMware

„Досега, когато ставаше дума за виртуализация, ние говорехме за сървърите, операционните среди и приложенията. Сега виртуализацита се разгръща и към мрежите и системите за съхранение на данни. Тя вече обхваща всичко в центъра за данни!

Значителната роля на българския офис за развитието на тази технология касае всички нейни аспекти– от софтуерното разработване и тестването на качеството до маркетинга. Българският офис е най-големият развоен център на VMware в ЕМЕА региона. Ние постоянно търсим нови специалисти, защото работим по всички аспекти на SDDC – автоматизацията, виртуализацията, потребителски интерфейси – а за да се разработи нещо, което да изглежда просто за използване и управление, зад него стои много сложна технологична платформа. Точно затова са ни нужни изключително квалифицирани специалисти, с опит и огромна експертиза. Ние вече наемаме хора от целия Европейски съюз. Така е, защото за нас е важно да имаме най-добрите таланти, които да разработват тези сложни системи.

Излишно е да казваме, че и в бъдеще нашият фокус ще е върху SDDC, но можем да отбележим, че занапред ще се специализираме дори още повече в управлението и автоматизацията“.