На 12 юни 2013г. в Гранд Хотел София, зала “София” се проведе конференция на тема: „Представяне на българските производители на телекомуникационно оборудване пред държавната администрация и големи корпоративни клиенти и идеите им за бъдещо развитие”. Конференцията бе организирана от сдружение “Български клъстер телекомуникации” (БКТ) в изпълнение на проект № BG161PO003-2.4.01-0033 “БКТ Старт”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет на Република България.
Целта на конференцията беше да стимулира диалог между представителите на държавната администрация и бизнеса относно бъдещите планове за развитие на сектор телекомуникации
На конференцията присъстваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на образованието, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи информационни системи” и на големите корпоративни компании в сектора: Мобилтел, Глобул, Макстелеком, Телелинк. Целта на конференцията беше да се представи БКТ и проекта “БКТ Старт” пред участниците в конференцията, а също така и да стимулира диалог между представителите на държавната администрация и бизнеса относно бъдещите планове за развитие на сектора през следващия програмен период, да се обсъди развитието на инфраструктурата и услугите в мрежите на големите оператори на българския пазар и да поставят основите на бъдещо партньорство между всички заинтересовани страни, участващи в конференцията.
Клъстерът БКТ е създаден в началото на 2008 г. по проект, финансиран от програма ФАР и Министерството на икономиката и енергетиката, а след края на проекта през 2010г. е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел. В момента партньори в клъстeра са 14 български фирми от ИКТ сектора и Техническия университет – София, като сдружението има тенденцията да се разширява, заяви проф. д-р Владимир Пулков, председател на УС на БКТ и декан на Факултет „Телекомуникации” в ТУ София. Сред фирмите, членове на клъстера, са Балканбит, ЕСТЕЛ, STI Networks, Elexim, IPS, ДП „Съобщително строителство и възстановяване” (към МТИТС), Лема Трейдинг, Loren Networks, Мармет, Мултиплекс, Сирма Мобайл, Смартком България, “Хайтови и сие” и Триада Софт. Една от целите на БКТ е постигане на по-висока степен на интернационализация и излизане на нови пазари, като се създаде платформа за обмен на информация и кандидатстване за общи проекти, добави Пулков. „Сред предимствата на клъстера са комплексното портфолио от решения и специфично ноу-хау в сферата на телекомуникациите, както и висококвалифицирания персонал във фирмите членки. Имаме и тесни взаимоотношения с образователни институти и научно- изследователски звена”, добави той.
Проект № BG161PO003-2.4.01 – “БКТ Старт” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, Схема BG161PO003-2.4.01 – “Подкрепа за развитието на клъстерите в България”. Договора по проекта беше сключен на 12.03.2013г., като продължителността му е 12 месеца. Дейностите, залегнали в проекта БКТ СТАРТ, целят: създаване на основни предпоставки за бъдещото развитие на организацията, посредством изграждане на административен екип на клъстера, който ежедневно да работи за развитието и постигането на основните цели на организацията; увеличаване на доверието, комуникацията и сътрудничеството между членовете; популяризиране на БКТ и увеличаване на членската маса.
1700 бързоразвиващи се малки и средни предприятия у нас, или около 6 на сто от всички СМБ фирми у нас с над 10 служители, генерират над 40% от добавената стойност за българската икономика – това показва анализът, направен от дирекция „Бизнес среда и политика за МСП” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, представен от директора на дирекцията Ивайло Грънчаров по време на конференцията на Българския клъстер по телекомуникации. Според анализа само 4 сектора у нас не са повлияни от кризата, а демонстрират увеличение на бизнеса си – автомобилостроенето (по-точно производството на части за автомобили), ИТ, научно-развойните компании и производителите на филми. В тези сектори се наблюдава увеличение и на броя малки и средни предприятия, и на производителността на труда в тях, и на износа. Новите оперативни програми за програмния период 2014 – 2020 г., могат да осигурят около 10% от нужните средства за създаване и стимулиране на секторите, които трябва да развива България, а останалото трябва да дойде от страна на частните предприемачи, добави представителят на МИЕТ.
ИКТ решенията са естествен стимул за цялата икономика, за въвеждането на иновации, но в досегашните оперативни програми, както и в плановете за новия програмен период не личи да има сериозна подкрепа за този бранш, коментира Красимир Симонски, изпълнителен директор на ЕСМИС. Той все пак даде пример за добра практика с проекта за обединената мрежа на държавната администрация, която се развива с помощта и на европейски средства.
До август т.г. Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) ще бъде окончателно завършена, конфигурирана, паспортизирана и пусната в експлоатация. Създаването на тази модерна широколентова интегрирана мрежа започва след постановление на МС от 2011 г. за административно, финансово и технологично интегриране на Национална мрежа на държавната администрация (НМДА) и Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ).
Изчисленията на ЕСМИС и МТИТС са показали, че са нужни 490 милиона евро за реализиране на стратегическите цели, заложени в програмата „България 2020″, включително за технологично обновяване и надграждане на съществуващи стари широколентови мрежи и изграждане на свръхвисокоскоростна ШЛ оптична свързаност, където това е необходимо, добави Христо Христов от МТИТС. Само за изграждане на агрегиращия слой на базата на мрежи от ново поколение (NGA) в 264 общински центъра ще са нужни 160 млн. евро. За свързване на обществените институции като общинска администрация, училища, читалища, здравни заведения и др. ще са необходими още € 70 млн. Други 70 млн. евро са необходими за свързани проекти като киберсигурност, облачни услуги, хотспот точки, въвеждане на IPv6 и др. HotSpots, като това е заложено за реализация по време на първата фаза от програмния период – 2015 до 2017 г. Втората фаза от 2017 до 2020 г. включва осигуряване на широколентов достъп в селски райони, за което трябват инвестиции от около € 100 млн., а за изграждане на оптична мрежа за достъп в градовете от типа FTTx – още € 90 млн., каза Христов.
Той допълни, че такива суми Европейската комисия едва ли ще отпусне целево, както беше в досегашния програмен период. Затова ще бъдат търсени различни източници на финансиране както по новите европейски програми, така и от националния бюджет, и чрез публично-частно партньорство. Европейски средства могат да се набавят от оперативната програма за иновации и предприемачество, както и от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Финансиране на част от проектите е възможно и по ОП „Добро управление”, оперативната програма за развитие на човешките ресурси и от програмата за развитие на селските райони.
След изявленията на представителите на МИЕТ, МТИТС, ЕСМИС и Българска изследователско – образователна мрежа (БИОМ) конференцията продължи под формата на дискусия между всички присъстващи, като бяха обсъдени мерките, които трябва да бъдат заложени в следващия програмен период, за да може страната ни, и в частност ИТ сектора, да стане по – конкурентоспособна.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение „Български клъстер телекомуникации” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.