Киборги ще ни заместват във все повече дейности

Самонастройващите се очила на Джошуа Силвър ще решат проблеми със зрението на огромен брой хора по света
(снимка: Европейска комисия)

Човешкият живот ще се удължи до 120-150 години чрез нови научни постижения. Все повече изкуствени органи ще се имплантират на мястото на увредените, пише в блога си евродепутатът Ивайло Калфин.

От работата на всяка клетка от тялото ни ще се извлича информация, която ще се преработва бързо и ще позволява всяко отклонение да се открива и коригира незабавно.

Киборги пък ще заместят човека във все повече рутинни дейности, като получават и преработват информация от околната среда и съобразяват действията си по определени алгоритми.

Хората ще могат да работят, играят и учат от раждането до смъртта си. Целевите и „необходимите” знания ще заместят традиционното общо образование. Само 10% от хората ще са достатъчни да осигуряват успешното нарастване на качеството на живот на останалите 90 процента.

Хладилникът ще пазарува сам, а колата ще ни отвежда на работа, докато си доспиваме в нея. Ако въобще се налага до ходим в офис, за да работим, разбира се, пише Ивайло Калфин.

Всичко това не е далечна фантазия, а на „разстояние” от няколко десетилетия. Теоретично науката вече е намерила решение на повечето от тези въпроси. „И това ме кара с още по-голямо нетърпение да мисля как ще изглежда животът на децата ни през 2050-2060 г.”, споделя Калфин.

Подобни проучвания за бъдещето са известни с английския термин „foresight”, който може да се преведе донякъде като „прогнозиране”. В него се анализира развитието на науката и технологиите, икономическите перспективи и развитието на обществото за следващите десетилетия.

Правенето на такива прогнози не е просто гимнастика за ума за неколцина любители на научната фантастика с необичайно висок коефициент на интелигентност. Това упражнение е полезно, за да се разположат в този анализ целите на провежданите политики, отбелязва българският евродепутат.

„Всеки американски президент получава своята „прогноза” още в деня на встъпването си в длъжност. Колко европейски държавни глави разполагат с подобен анализ? Вие знаете ли? И аз не знам”, коментира Калфин.

Той, заедно с неколцина членове на ЕП, имат амбицията това да се случва и в Европа. От известно време Европейската комисия вече прави подобна организация чрез една междуинституционална група, в която участват хора от трите основни евроинституции: Европейският парламент, Комисията и Съвета.

След като наскоро парламентът подкрепи доклада на британския консерватор Джеймс Елис, тази дейност ще бъде трайно уредена. Инициаторите се надяват пилотната фаза да се увенчае с резултат и новата Европейска комисия, която ще бъде избрана през октомври, да разполага с първия европейски прогнозен доклад.

Неговият хоризонт ще бъде скромен – следващите 15 години. Разговорите по тази прогноза вече се водят в Европейската интернет фондация, в която членува Ивайло Калфин. През февруари и март ще бъдат направени първите представяния на прогнозата до 2030 г.

„Надявам се, че тя ще влезе в плановете за развитие на България и съм готов да работя това да се случи. Теми като образование, здравеопазване и доходи ще излязат на първо място, ако искаме да следваме тенденциите в Европа”, завършва Калфин.