Учени: Яденето е пристрастяващо като хазарта

Преяждането е психологическа зависимост, а не пристрастяване към конкретни вещества, смятат учени

Храненето може да е толкова пристрастяващо, колкото хазарта, твърдят учени от Университета на Единбург в Обединеното кралство. Изследването, публикувано в списание Neuroscience & Biobehavioral Reviews, може да даде отговор на въпроса защо процентът на хората, страдащи от затлъстяване, нарасна значително през последните години.

Няколко предишни проучвания твърдят, че храната с високо съдържание на мазнини и захар предизвиква телесни промени и по същество кара хората да развиват физиологична зависимост към нея.

Учените от Единбург обаче са на мнение, че пристрастяването към ядене се ражда не от съставките на самите храни, а от положителните чувства, които хората изпитват от различните ястия. С две думи, те твърдят, че яденето е психологическа зависимост.

Това означава, че мозъкът не реагира на съставките в различни храни, както се случва при наркотици като хероин или кокаин. Вместо това, мозъкът става пристрастен към психологическото удоволствие от яденето. Следователно, пристрастяването към ядене не е като това към наркотиците.

„В момента има много малко доказателства в подкрепа на твърденията, че всяка съставка, хранителен продукт, добавка или комбинация от съставки имат пристрастяващи свойства”, коментира Сюзан Диксън от Университета в Гьотеборг.

В светлината на тези констатации учените от Университета на Единбург и техни колеги-изследователи твърдят, че е възможно да се ограничи глобално степента на затлъстяване, като усилията се фокусират повече върху връзката на хората с храната и по-малко върху използваните съставки в различните лакомства. Идеята е на преяждането да се гледа като на психично разстройство.

„Хората се опитват да намерят рационални обяснения за това, че имат свръх тегло, и лесно обвиняват храната. Могат да се разкрият повече възможности за лечение, ако мислим за това състояние като поведенческо пристрастяване, а не като пристрастяване към вещества”, твърди Джон Мензис от Института по интегративна физиология към Университета на Единбург.