Десетки общини вече имат достъп до бърз интернет

Само чрез бърз и достъпен интернет от следващо поколение може да се реши проблема с цифровото разделениe и икономическата изостаналост на някои райони, заяви Красимир Симонски (вдясно)

Проектът за развитие на високоскоростен достъп и осигуряване на широколентови  услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали и отдалечени райони в България приключва успешно в 29 общини и 24 малки населени места, в 14 области на страната. Това обяви днес Красимир Симонски, директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, на заключителната пресконференция по проекта.

„Интернет доказано създава условия за мобилност на работната сила и бизнеса и за независимостта им от локация и дистанция. Само чрез бърз и достъпен интернет от следващо поколение може да се реши проблема с цифровото разделениe и икономическата изостаналост на избраните райони”, посочи Симонски.

Според него, с успешното реализиране на проекта се създава възможност всички държавни институции от целевите райони да бъдат свързани в облака на държавната администрация, което е предпоставка за развитие на електронното управление.

Не на последно място, имайки предвид факта, че от държавата се очаква да защитава правата на гражданите и бизнеса в съвременното информационно общество, подобен проект, иницииран и изпълняван от държавна организация, носи в себе си силен заряд за налагане на правила и норми за киберсигурност, допълни Симонски.

С проекта се финансира изграждането на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение и свързването към оптичната мрежа на общо 289 комуникационни възли, от които 29 общини, 46 училища, 18 болнични заведения, 38 читалища и библиотеки, държавни и общински структури.

Избраните населени места са с обща територия от 7 919 кв.км. или 7% от територията на страната. В  тях живеят 277 765 души, което е 8% от населението, живеещо извън областните градове и столицата, или 4% от населението на България.

Броят фирми, за които ще се създадат благоприятни условия за свързване към изградената инфраструктура, е 7 045. Общата дължина на оптичните кабелни трасета е 907 км, като от тях 452 км са в Северна и 455  км в Южна България.

На пресконференцията бе демонстрирана видеоконферентна връзка с общините Макреш, Горна Бешовица, Угърчин, Тетевен, Симеоновград, Мадан, Рудозем, Венец и Омуртаг и училището в Димово, която показа възможностите на изградената оптична мрежа. Според Васил Василев, ръководител на проекта, чрез широколентовите услуги, отдалечените малки населени места ще се превърнат във виртуални „квартали” на големите градове с достъп до професионален интернет – 30-100 Mbps и на най-високия клас интернет връзка – над 100 Mbps.

Новоизградената инфраструктура по проекта ще се предоставя  на частни телекомуникационни оператори чрез държавна концесия за 13 години. Избраните оператори ще я отдават под наем на местните интернет доставчици, като те ще бъдат стриктно следени, да не нарушават правилата на телекомуникационния пазар, а тяхно задължение ще бъде да поддържат инфраструктурата и да подпомагат местните интернет доставчици.

През следващия програмен период отново ще бъдат предвидени средства за изграждане на широколентовата инфраструктура, така че да бъде покрита територията на България, съгласно европейските препоръки на стратегията „Европа 2020”.

Проектът на ИА ЕСМИС за развитие на високоскоростен широколентов достъп до интернет е признат за добра практика в годишния доклад на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Той бе и сред номинираните за най-успешно изпълнени европейски проекти на церемония в Брюксел преди две седмици. Изпълнението на проекта осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 в  размер на над 39 млн. лв.

Коментари по темата: „Десетки общини вече имат достъп до бърз интернет”

добавете коментар...

  1. Ван

    Кога ще пуснат оптичен интернет по кварталите в големите градове?
    Нещо не го виждаме това покритие.

    Дано да стане до 2020 г. преди да изцицат всички пари по програма „Европа 2020”.

Коментар