Съвместни проекти в областта на бизнеса и висшето образование ще реализират Българската стопанска камара (БСК) и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС). Двете организации подписаха днес меморандум за разбирателство.
БСК и УНСС ще извършват съвместно проучвания, анализи и научни изследвания от взаимен интерес, ще обменят информация и експертиза, ще организират обучения, квалификационни и преквалификационни курсове. Предвижда се също рзвитие на въвеждащото обучение на завършилите УНСС при работодателите.
В обхвата на партньорството попадат също разработването и прилагането на системи за стимулиране на работещите висшисти за продължаващо обучение и повишаване на професионалните им умения и компетенции, студентски стажове/практики в реална работна среда, организиране на конкурси за иновативни решения, свързани с практиката, иницииране на предложения за промени в нормативната уредба и други дейности.
Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев подчерта задълбочаващата се диспропорция между търсене и предлагане на квалифицирани специалисти, вкл. инженерно-технически кадри, ИКТ специалисти, лекари, учители, бизнес анализатори, еколози и др.
„Учебните планове и програми често не съответстват на динамиката на пазара на труда. Сериозни са проблемите, свързани с практическата подготовка на студентите в реална работна среда. Недостатъчно са развити т.нар. меки умения. Има силна потребност от хибридни квалификации и умения, от хора, които притежават съответната техническа, организационна и обща култура, хора, които могат да мислят и да решават бързо и ефективно реални задачи в реална работна среда”, каза Божидар Данев.
[related-posts]
Според него, в резултат от всичко това е налице структурна безработица, при която има твърде много незаети работни места, именно поради липсата на кадри с очаквани от работодателите конкретни знания, умения и компетентности.
Изпълнителният председател на БСК очерта и част от обективните проблеми в системата на образование, вкл. нереално високия брой места във висшите училища, на фона на демографските реалности у нас, както и в контекста на засилената младежка емиграция.
„Над 20 000 млади българи учат средногодишно в чужбина, а около 80% от тях не се връщат в България. Две трети от завършващите средно образование имат намерение да мигрират към по-голям град, а една трета – да напуснат страната. Тези нагласи са по-силно изразени при учениците с по-висок успех и при тези, чиито родители са с по-високо образование”, констатира Божидар Данев.
Той подчерта, че 52 висши училища са твърде много за страна като България и че акредитацията им трябва в по-голяма степен да зависи от съществуващата вече у нас Рейтингова система. Тя, по думите на Божидар Данев, работи нелошо, но трябва да се даде по-голяма тежест на обратната връзка от работодателите.
„На този фон, въпреки многото университети и големия брой места за студенти, България е на последните места в Европа по дял на завършилите висше образование (около 27%)”, отбеляза в допълнение Божидар Данев.
Според проф. д-р Стати Статев, ректор на УНСС, връзката между бизнеса и университетите не става с мантри и със закони, а с реална работа. „През последните две години ние работихме по два мащабни проекта, в резултат от които променихме над 90 на сто от учебните си планове и програми, при това в диалог с бизнеса. Нашият бизнес вече е узрял да си поръчва кадри и да участва в тяхното обучение”, смята ректорът на УНСС.
По отношение на финансирането, проф. Статев отбеляза, че едногодишната издръжка на един студент по икономика, управление и администрация е 693 лв., а средно за един ученик в средното образование държавата отделя 1500 лв. годишно. Тази диспропорция, според него, показва отношението към средното и към висшето образование, като не трябва да се забравя, че второто носи основната тежест за подготовката на кадри за икономиката.
