Лошото състояние на пазара на труда е резултат от разминаването между професионални и образователни стандарти, смята Божидар Данев
Нестихваща емиграция, намаляващи инвестиции, неразкриване на качествени и устойчиви работни места, растяща безработица, тревожно високо ниво на младежка безработица, висок брой ранно отпаднали от системата на образование и висок брой неграмотни – така изпълнителният председател на БСК Божидар Данев очерта актуалната ситуация на пазара на труда у нас.
„Няма работа за хората, но и за работата няма хора”, каза Данев по време на национална работна среща за обсъждане на Информационна система за оценка на компетенциите (ИСОК) в гр. Хисар, в която участват десетки представители на секторни и регионални съвети за оценка на компетенциите, ръководители на дейности и експерти. Като основни причини за това състояние на пазара на труда у нас Божидар Данев изтъкна разминаването между професионалните и образователните стандарти, което води до разминаване между нуждите и изискванията на пазара на труда и професионалната пригодност на завършващите образование.
Именно в посока сближаване на професионалните и образователните стандарти е ключовата полза от изградената от БСК информационна система MyCompetence. По думите на Данев, успешната реализация е възможна само при съчетанието на високо ниво на знания, умения и компетенции.
Разликата в заплащането на завършилите докторска степен на образование и хората с основно и по-ниско образование достига 4 пъти (източник: НОИ)
Статистическите данни ясно показват връзката между квалификацията и успешната реализация на заетите в икономиката. По данни на Националния статистически институт, разликата в заплащането на завършилите докторска степен на образование и хората с основно и по-ниско образование е 4 пъти. По същия начин стои и въпросът с безработицата – хората с по-висока квалификация по-рядко изпадат от пазара на труда.
Тревожен факт е, че едва 27% от работната сила у нас е с висше и по-високо образование, а огромната част от икономически активното население (60%) е със средно образование. Не е малък и делът на хората с основно и по-ниско образование – общо 13% от работната сила.
Друга тревожна тенденция е трайното застаряване на работната сила. На този фон, налице е сериозно разминаване между търсенето и предлагането на работна сила с определена квалификация – тенденция, съществуваща и на ниво ЕС, но в България е особено осезаема.
Прави впечатление, че българите с висока квалификация изостават от общоевропейската тенденция хората, заемащи по-висока йерархична позиция, да се включват по-активно в системата за продължаващо обучение. В същото време, у нас активността на ангажираните в професии, неизискващи специална квалификация, сравнително по-често от другите европейци търсят възможности за повишаване на своите компетенции.
Друг впечатляващ факт е, че средно за 27-те страни-членки на ЕС хората с ниска квалификация, обхванати в системата на формално обучение, са 3,3 на сто, а в България този процент е 0, т.е. българите с ниска квалификация разчитат на неформалното обучение за усъвършенстване на своите знания, умения и компетенции.