Достъпни технологични средства като Google анкетите могат да въвлекат много хора в изготвянето на визията за София през 20150 г.
Над 3000 отговора за 5 дена в една онлайн анкета на Столична община – този прецедент се случи миналата седмица. Анкетата дойде от Координационен екип „Визия 2050“ – едно ново звено към главния архитект на столицата, което през декември 2016 г. бе натоварено с нелеката задача да създаде дългосрочна цел за развитието на големия град. Екипът формулира седем въпроса към столичани в семпла Google анкета. Мнозина софиянци, небезразлични към случващото се в града, я споделиха в социалните мрежи. И ето го резултатът – 3000 отговора!
Google анкетата е само един от многото онлайн инструменти, които „екип Визия 2050“ впрегна в работа за създаване на дългосрочната разработка. Всички документи, които петимата специалисти натрупват и разписват, са достъпни като публични Google документи. Така всеки може да ги прочете. Оказва се, че читатели има всякакви – наскоро 70-годишен столичанин се свързал с екипа, за да коментира предложенията, след като ги прочел „в онлайн папката“.
„В днешно време изразът „публично пространство“ означава най-вече дигиталното пространство“, казва ръководителят на Координационен екип „Визия 2050“ – арх. Любо Георгиев
Още по-необичайно за практиките в Столична община е видео-стриймингът на важни дискусии. От 21 декември 2016 до 13 януари 2017 г. екипът „Визия 2050“ проведе серия от срещи с представители на гражданското общество, за да попита всички столичани какво очакват от бъдещето на София. Всички тези срещи бяха стриймвани на живо в Интернет. Записите от тях останаха достъпни онлайн в канала на Streamer.bg.
„Какво значи днес изразът „публично пространство“? В днешно време това означава най-вече дигиталното пространство“, казва ръководителят на Координационен екип „Визия 2050“ – арх. Любо Георгиев. „Методите за комуникация са напълно променени, методите за събиране на данни са променени, методите на взамимодействие – също. Хората днес избират в какъв ресторант да ядат, гледайки рейтинги онлайн – и всичко това се добива от „тълпата“.
Чрез хората, живеещи в София, може да бъде събрана и сглобена мечтата за бъдещето на столицата, убеден е Ангел Георгиев, ИТ специалист в екипа
Прозрачност и достъпност
Точно по този начин – чрез тълпата – може да бъде събрана и сглобена мечтата за бъдещето на София, убедени са в координационния екип. И не само че може, но трябва.
„Аз не мога да измисля начин да бъде иначе. Че то как може да бъда иначе?“ – реторично пита Ангел Георгиев, софтуерният архитект, избран за ИТ специалист на екипа. Привлечен е тук от екипа на Софтуерния университет.
За разлика от традиционната роля на ИТ директор в държавен орган, Георгиев не се занимава с доставки на сървъри и протяжно въвеждане на тежки софтуерни системи. Вместо това той търси най-простичките и достъпни технологични средства – такива като Google анкетите – за да помогне за въвличането на широката общественост в работата на екипа.
„За нас ползите от този начин на работа са две”, казва арх. Любо Георгиев. „От една страна, ние разчитаме на „сверка и проверка”. Ако грешим, хората ще ни посочат къде грешим. Имаме коректив. От друга страна стои възможността за съучастие на много хора в този процес на изготвяне на визията за София. Работим открито, достъпно – всеки човек може да взаимодейства с нас”.
„Шизофренно” състояние
Подобна публичност и общодостъпност е прецедент за Столичната община. И макар че екипът е убеден в предимствата на този прозрачен начин на работа, за тях също има предизвикателство – да си свършиш работата в държавните служби традиционно означава да генерираш отчети, доклади, предложения – все във вид на хартиени документи със съответни входящи номера.
„Опитваме се да говорим на два езика едновременно – хем да общуваме с хората дигитално, хем да се съобразим, че административната работа изисква да оставим своя административен отпечатък – със съответните документации“, казва арх. Георгиев. „Стараем се да интегрираме двете неща. Налага ни се да говорим и „бюрократичния” език, защото трябва да има резултат от нашата работа, който да е видим в света на администрацията, в нейните измерители“.
Изработването на визия за столицата на България трябва да е общ публичен и прозрачен процес, убеден е арх. Христо Харлов от координационния екип
Доверието на недоверчивите
Прозрачният и силно дигитализиран подход на координационния отдел е посрещнат с нескрито възхищение и задоволство от столичани, които се вълнуват от развитието на града. Същият този подход обаче първоначално създава смут сред традиционалистите в науките за градската среда, проектирането и планирането.
„След като тази задача беше възложена на главния архитект на София Здравко Здравков, имаше много очаквания – от страна на хората с повече традиционен опит, че изготвянето на визията ще бъде възложено на тесен кръг специалисти архитекти и урбанисти”, споделя арх. Георгиев. Намесата на всевъзможни граждански организации в процеса довежда до тихо брожение сред тях.
„Отначало имаше много скептицизъм от страна на хората, които традиционно се занимават с градско планиране и устройствени планове. Беше им смешно. Определяха подхода като играчка, като нещо несериозно и непрофесионално”, казва Георгиев.
С всяка следваща среща, стриймвана в интернет, това усещане постепенно се размива. Споделените многобройни гледни точки оставят силен отпечатък у всички участници. Все повече стават тези, които се съгласяват, че изработването на визия за столицата на България трябва да е общ публичен и прозрачен процес.
Принос за това има цялостният, систематичен начин на използване на технологиите, убеден е арх. Христо Харлов от координационния екип. За разлика от други структури, където онлайн-видеото и цифровите технологии се използват напосоки и без много ясна концепция, екип „Визия 2050“ борави с тези инструменти систематизирано и много целенасочено, казва Харлов.
Смарт-град – град, който си ползва данните
Достъпността и прозрачността на събираната информация е ключът към умния град, убеден е арх. Любо Георгиев. „Смарт-град – това е да използваме умно данните, които вече имаме. В самата Столична община има много данни – при това някои са много качествени! Някои са много стари и имат нужда от обновяване, но ги има. Проблемът е, че всички те са „прибрани във фризера“. Налице е огромна ценност, която не се използва“, размишлява арх. Георгиев.
Фактът, че натрупаните данни не са достъпни публично, ощетява и столичани, и самата администрация. Ползата от данните в в тяхното използване, казва архитектът.
„Ако данните не се използват, то все едно ги няма. Голямото предимство от данните е да са достъпни за всички органи, за могат да се анализират, да се намират взаимовръзки между тя, да се откриват корелации, да се установяват тенденции“.
Точно затова една от бъдещите задачи на екипа е свързана с намирането на платформа, която да ускори взаимодействието на гражданите с администрацията бързо, ефективно и лесно.
