„С контейнерите правим „стандартизирани облаци” – можем да се местим между различните облаци както си искаме”, казва Горан Ангелов, CEO на IBS България, по време на форума „IBS IT Compass 2019″
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Много технологии изчезват, но една стара концепция – контейнерите, които ИТ индустрията заимства от транспорта, запазва своята актуалност. Контейнерите няма да изчезнат, защото помагат на компаниите да бъдат по-ефективни, особено днес, когато ресурсите се пренасят в облака.
Механизмът с контейнерите работи в две 2 основни направления – разработката на приложения и миграцията към облачни инфраструктури, сподели Горан Ангелов, управител на IBS България, по време на форума „IBS IT Compass 2019” в София.
При разработката на нови приложения концепцията на архитектурите, базирани на микроуслуги, позволява да имаме едно приложение, което прави само едно нещо и го прави добре! Чрез API и услуги то се свързва с всички останали микроприложения, като по този начин се изгражда цялостното приложение, но възлите на това приложение са относително свободни и не толкова зависими едни от други. Тоест подмяната на една функционалност не влияе толкова на цялостното приложение.
„Какво правите, ако имате монолитно приложение и изведнъж от 1000 в час потребителите станат 100 000 в час – например в Черния петък? Основната функционалност, която ще се натовари, е процедурата по регистрация и логин. Но това е много малка част от бизнес-функционалността на цялостното приложение! Защо трябва да го скалирате цялото? Трябва да се скалира само тази функционалност”, поясни Горан Ангелов.
Това е възможно с архитектурата на микроуслугите, която дава изключителна гъвкавост. Същата гъвкавост е присъща и на целия цикъл на разработване на приложението.
„Сега сме свикнали с монолитните приложения и техните ограничения. Знаем, примерно, че ще имаме нова версия след един месец и прекъсване на услугите, заради инсталирането. Но бизнесът, който вече работи 24/7 и му е важна всяка милисекунда, не може да толерира това бавене и прекъсване! Когато пускаш ново приложение, нова версия или надграждаш – всичко трябва да става в реално време и контролирано. Това е възможно с контейнерите”, каза Ангелов.
Що се отнася до миграцията в облака, всички компании, използващи клауд услуги, си задават въпроса: Ако утре отида „в облака” на доставчика Х, но ми стане твърде скъп, или пък не съм доволен от услугите му, колко ще ми струва да се преместя в облака на доставчика У? Или пък да си направя собствен облак?
„Това е деликатен въпрос. С контейнерите правим „стандартизирани облаци” – можем да се местим между различните облаци както си искаме. Тоест контейнерната структура създава реална конкуренция между облачните инфраструктури!”, разясни управителят на IBS България.
По неговите думи, досега нямаше реална конкуренция. „Ако избереш даден доставчик, посрещат те с червен килим и ти сервират шампанско на входа, но влезеш ли веднъж, не можеш да видиш къде е изходът – табелката „exit” не свети”, посочи Ангелов.
Една от облачните услуги в Борика в момента използва именно контейнерния принцип, разказа по време на дискусия по темата Ивайло Деков, директор „Инфраструктура” в компанията. Когато е трябвало да се разгледат възможностите, които предлага облакът, най-важното за Борика е било при преместване на услугите да не се повтарят физическите платформи във виртуалната среда. „Традиционната структура е достатъчно сложна, затова не е нужно тази сложност да се повтаря и в облака”, каза Деков.
ИТ мениджъри коментираха ролята на контейнеризацията в корпоративните информациони системи по време на форума „IBS IT Comass 2019” в столичния хотел Хилтън
(снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
Банковите системи не е нужно да бъдат контейнеризирани на всяка цена, смята Вилиян Илиев, ръководител Rapid Software Delivery в TBI Bank. Приложението на контейнеризацията на микроуслугите трябва да бъде добре обосновано. Важно е да се постигне гъвкавост чрез иновации и правилно боравене с данните, защото банките имат много данни, които могат да се оптимизират. Във фокуса на TBI Bank е редизайнът на всички процеси, защото клиентът е най-важен, подчерта Илиев.
„Когато научихме, че IBM са купили Red Hat, се зарадвахме, защото времето на „монолитните” структури полека-лека си заминава”, сподели Васил Панчев, ръководител на ИТ отдела на Пощенска банка. „Самият модел на разходи за ИТ се променя. Ако в продължение на 10, 15 или даже 20 години се поддържат дадени платформи – а има мейнфрейм системи дори по на 50 години, те изискват огромни ресурси, превръщат се в „чудовища”. А съвременният свят бързо се променя, затова планираме да сме по-гъвкави и ориентирани към отделния клиент”, каза Панчев.
Стремежът на банката да предлага точно определено решение, в точно определен момент, на точно определен клиент, не може да стане със старите платформи. „Затова са нужни нов подход и гъвкави платформи – дори ако е необходимо, отделен контейнер за всеки отделен клиент”, заключи той.