Време е да се научим да използваме данните по нови начини

В резултат на пандемията постепенно ще свикнем с един нов термин – „дезагрегирани данни”
(снимка: CC0 Public Domain)

В началото на пандемията фокусът на широката общественост по цял свят беше върху защитата на хората, които са най-уязвими – възрастните и тези със съпътстващи заболявания. С течение на времето фокусът започна да се измества от хората с крехко здраве към икономически уязвимите. През 2021 г. ще станем свидетели на заостряне на вниманието към рисковите групи и искането законодателите да изградят политики за защита на тези групи, прогнозира Ронда Воншай Шарп – основател и президент на Женския институт за наука, справедливост и раса.

Като „уязвимо” се определя населението, което е изложено на по-голям риск от лошо икономическо, образователно, здравно и политическо състояние. Както може да се очаква, факторите, които правят населението да бъде „изложено” на тези рискове, се коренят в институционално обусловени неравенства, а също и – според Шарп – в често пренебрегваното „структурно класово разделение”. Като „структурно класово разделение” се определя бездната между тези, които притежават средствата за производство и богатство, и хората от работническата класа, които извършват труда.

През 2021 г. ще видим как учени, изследователи, активисти и граждански организации ще се обединяват, за да настояват за въвеждането на политики, осигуряващи на работниците заплата за достоен живот, право на платен отпуск, както и на възможности за натрупване на богатство. Тези политики ще имат централна тема: преразпределението на богатството с цел намаляване на икономическото неравенство и увеличаване на икономическата сигурност.

Икономическата несигурност ще заеме централно място на сцената, когато навлезем в рецесията на 2021 г., прогнозира Шарп, цитирана в публикация по темата на Wired. Политиците ще се обвиняват взаимно, че не са провеждали политики, които да дават приоритет на безопасността на работниците от първа линия, да подновяват доверието на потребителите или да стабилизират сривовете във веригата на доставки. Все по-често ще чуваме думата „непропорционално” – това е знак за разделението, генерирано на институционално ниво.

Но ще свикнем и с един нов термин, а именно „дезагрегирани данни” – с други думи данни, които са раздробени на подробни подкатегории. Това ще ни позволи да вникнем в детайлите и да разберем, например, кой как се е възползвал от помощите за справяне с корона-кризата или пък кой е останал напълно забравен в тази ситуация.

Дезагрегираните данни ще позволят да се идентифицират нюансите в характеристиките и резултатите, които определят уязвимостта. Гражданските организации ще се научат да изискват данните да се събират и отчитат с цел да бъдат разделени на съставните си части. Това ще ни осигури гледища, от които се нуждаем, за да добием правилна представа за различните групи от населението и да измерим напредъка в благосъстоянието на уязвимите.

През 2021 г. създателите на политики ще научат това, което изследователите в сферата на рака вече знаят – че дезагрегираните данни могат да послужат за основа за политики за повишаване на здравните и икономическите резултати на уязвимите групи. Докато дискусията се фокусира върху хората, дезагрегираните данни могат да идентифицират и уязвимите индустрии и сектори.

Уроците, които политиците си вадят от цялата история с Covid-19, ще окажат влияние върху начина, по който се събират данни, както и върху това кои нови политики се прилагат и какви мерки се предприемат за защита на популациите, най-изложени на вируса. Пандемията ще ни научи, че уязвимостта е динамична: здраве срещу икономика.

Но също така ще научим, че оформянето на политиките с фокус върху уязвимите общности може да обединява хората. Много страни изпитват дълбоки разделения в своите общества. Единствената надежда за справянето с това е да се съсредоточим върху най-тежко изложените на риск, които от десетилетия са подложени на неблагоприятна социална и икономическа политика.