Маршът на милиардерите: ИТ бизнесът е на върха, неравенството расте

7 от 10-те най-богати хора на планетата са от технологичния сектор
(снимка: CC0 Public Domain)

Общото състояние на десетте най-богати хора в света се е увеличило с 540 милиарда долара по време на пандемията, според Oxfam – глобална конфедерация на 20 независими благотворителни организации, съсредоточени в борбата с бедността. Алиансът казва, че натрупаното ново състояние е достатъчно, за да „нахрани” всички бедни по света или да озапти коронавируса, като „купи” ваксини за всички човеци на Земята. Оказа се, че 7 от десетте топ-богаташи на света са от технологичната индустрия.

Докладът на Oxfam бе публикуван в навечерието на виртуалната среща на Световния икономически форум „Диалог Давос”. Според данните, към декември 2020 г. общото състояние на топ-богаташите на света възлиза на 11,95 трилиона долара. Това е еквивалентно на разходите за възстановяване от Ковид-кризата на всичките страни от Г-20, взети заедно.

Един поглед към списъка на Топ-10 богаташи на света разкрива, че повечето от тях са от технологичната индустрия. Начело е Джеф Безос, основателят на Amazon, който се включи и в надпреварата с космически совалки. Следва го Илон Мъск, най-известният предприемач и основател на автомобилния производител Tesla.

В челната десетка са още Бил Гейтс – основателят на Microsoft, Марк Зукърбърг – създателят на Facebook, Лари Елисън – страстният любител на яхти, създал Oracle, предприемачът-милиардер Уорън Бъфет, а на девета позиция е Лари Пейдж, съосновател на Google.

Само трима от топ-богаташите не са от технологичния сектор. Това са френският милиардер Бернар Арно – председател и главен изпълнителен директор на LVMH Moët Hennessy – Louis Vuitton SE, най-голямата в света компания за луксозни стоки, Жонг Шаншан – китайски милиардер, основател на Nongfu Spring – най-голямата фирма за напитки в Китай, и индийският милиардер Мукеш Амбани, който дължи имането си на петролната и химическата индустрия.

Всичко това навярно не е изненадващо, като се има предвид, че много от технологичните компании преживяха бурен ръст през 2020 година, благодарение на пандемията. Повсеместната изолация доведе до скок в търсенето на компютърни устройства, софтуер, интернет, програми за съвместна работа, приложения за общуване, уеб-канали за забавление.

Видяхме как някои технологични компании отчетоха скок на абонатите, измерван в стотици пъти. Бяхме свидетели как слабо известни технологични фирми внезапно станаха „звезди” и се превърнаха в емблеми. Човек би си помислил, че цялата пандемия може да е „поръчана” от неколцина алчни технологични босове.

Разбира се, тази класация е само моментна и може още утре да се промени. „Богатството” не е равно на доход, обясняват от Oxfam. Оценката на богатството се отнасят до „нетната стойност” на дадено лице, включително парите му, стойността на активите му, както и „условната” стойност на акциите, които притежава. Ако утре се срине една компания, в която богаташът е инвеститор, той може да се окаже с доста по-малко имане. И все пак 7 от 10-те най-богати човека на планетата са от технологичния сектор.

Всичко това е факт в момент, в който хиляди хора по света са без работа, без доходи – заради пандемията – и без възможност да работят дистанционно; в момент, в който на много места по света децата не ходят на училище заради пандемията, ала тези от тях, които нямат електронно устройство, не могат да учат. „Ножицата” на дигиталната пропаст е по-разтворена от когато и да било.

Все повече хора протестират срещу богатите с различни мотиви, включително неравенството
(снимка: CC0 Public Domain)

Oxfam определя ситуацията като „нарастващо неравенство по време на най-лошия икономически срив от повече от век”. Благотворителната група изчислява още, че между 200 и 500 милиона повече хора са се оказали в бедност през 2020 г., преобръщайки тенденцията на спад на глобалната бедност, наблюдаван през последните две десетилетия.

На фона на всичко това навярно не е чудно, че има все повече хора, които подкрепят идеята за по-специално данъчно облагане за най-богатите.

А дали богаташите биха се заели доброволно да помагат? Изглежда някои от тях се стараят да дадат своя принос. Така например, миналия месец Макензи Скот, бившата съпруга на Джеф Безос, разкри, че е дарила повече от 4 млрд. долара на хранителни банки и фондове за спешна помощ през последните четири месеца.

Съоснователят на Twitter Джак Дорси обяви през април, че прехвърля 1 млрд. долара от активите си във фонд за подкрепа на усилията за облекчаване на пораженията от пандемията и сродни каузи. Това представлява около една четвърт от неговото нетно богатство, което е на стойност 3,9 млрд. долара.

Междувременно Фондация „Бил и Мелинда Гейтс” казва, че е ангажирала общо 1,75 млрд. долара за глобалната борба с Covid-19, включително за разработването и доставката на ваксини и тестове.

Ала малцина вярват в добрите намерения на дарителството на свръх-богатите.