След като чува новината, че тогавашният новоизбран президент Доналд Тръмп е назначил нов шеф на американската Агенция за опазване на околната среда през 2016 г., антропологът по околна среда Николас Шапиро изпраща спешно имейл до дузина свои колеги – учени. Писмото тръгва като лавина в общността на изследователите. Малката самоинициатива се превръща в мащабно движение за спасяването на хиляди ценни климатични проучвания.
Новоназначеният шеф на Агенцията по околната среда (EPA) е известен с това, че яростно отрича тезата за изменението на климата. За всички от агенцията е ясно какво вещае новото ръководство. Шапиро се тревожи, че EPA е на път да бъде разкъсана отвътре.
На писмото му отговарят колеги, които са загрижени, че жизненоважни екологични данни ще бъдат премахнати от федералните уебсайтове и унищожени. Шапиро решава да се опита да събере изследователи-съмишленици, за да предприеме офанзива.
„Някой знае ли имаме ли е EPA колеги – социални изследователи, които биха могли да документират разпадането на агенцията?, пита Шапиро колегите си. „…Това е само една идея, която ми хрумна, за спиране [на процеса]”, казва той, цитиран в публикация по темата на The Verge.
Разговорите, предизвикани от имейла, в крайна сметка се превръщат в движение за спасяване на ключовите масиви от данни за околната среда и информацията за климатичните промени от правителствените уебсайтове. Шапиро и колегите му успяват да се свържат с учени от EPA, за да документират трансформацията на агенцията в антагонист на екологичните усилия на САЩ. А в някои случаи учените дори успяват да смекчат щетите.
Шепата учени и други поддръжници на климатичните проучвания сега са до голяма степен доброволческа група, наречена Инициатива за екологични данни и управление (EDGI). Тяхната работа далеч не е приключила, въпреки че Тръмп напусна поста си. Доброволците работят, за да направят така, че никой друг президент или който и да било важен човек с власт да не може драстично да преправя федералните уебсайтове или да унищожава данни.
Спасяването на данните
„Тръмп искаше да разкъса EPA на малки парченца”, казва Сара Уайли, доцент в Североизточния университет, която е отговорила на имейла на Шапиро. „Започнахме да говорим… за това какво бихме могли да направим”.
Учените знаят, че ако наличните данни започнат да изчезват, ще става все по-трудно да се надграждат предишните изследвания или пък да се използват, за да се държи сметка на замърсителите. На всичкото отгоре обществеността би загубила ценна информация, която е важна за безопасността на гражданите.
Изследователите формират партизански дружини, които се заемат с това да идентифицират и спасят наборите от данни за околната среда, трупани с години. При всяка акция за архивиране доброволците идентифицират важни URL адреси и определят дали трябва да бъдат архивирани ръчно или могат да бъдат събрани от неправителствения „интернет архив”, който съхранява историята на промените в уебсайтовете във времето.
Формират се множество партньорства между екипите на различни университети. Групите работят и в тясна връзка с изследователи от Университета в Пенсилвания, които все още съхраняват данни, подлежащи на ръчно архивиране.
„Наистина беше публично недоволство, искахме да кажем: това са публични данни”, казва Уайли. „Това са проучвания, платени с долари на данъкоплатците. Всъщност нямате право да ги изтривате или премахвате”.
Освен за спасяването на данните, Уайли работи и да ги направи по-достъпни за хората. През изминалата година EDGI започва да обобщава данни за правоприлагащите действия на EPA, за да може местните общности да виждат по-лесно къде компаниите са нарушили екологичното законодателство.
Миналата година бяха създадоха и отчетни карти, чрез които бива открит огромен скок – средно 98 процента увеличение – на нарушенията на Закона за чиста вода на САЩ: в 55 области.
Пазители на уебсайтовете
Скоро след встъпването в длъжност на Тръмп EDGI забелязва промени в правителствените уебсайтове, които затрудняват намирането на информация за изменението на климата и замърсяването. Научните агенции извършват „основен ремонт” на своите уебсайтове, премахвайки цели страници и анализи на информация.
„Говорим за време на много бързи промени”, казва Гретхен Герке, един от получателите на имейла на Шапиро и сега ръководител на програма за EDGI. Разказва със смях спомените си за ранните дни от работата на групата за наблюдение на правителствени уебсайтове.
По това време е съставен екип от пет души, за да наблюдава десетки хиляди уеб страници. „Всички работехме през цялото време на денонощието. Всички имаха работа на пълен работен ден и прекарвахме по 40 часа допълнително всяка седмица”, спомня си Герке.
Преди групата да разработи по-сложен софтуер, тя започва с простичка версия, която отбелязва всички видове промени по уебсайтовете. В онези ранни дни Герке и нейният малък екип имат досадната работа да разглеждат това, което е отбелязано, за да разберат кои промени всъщност имат значение.
„Това беше като да търсиш игла в купа сено”, казва Герке. „Всяка разлика се анализираше – а при много страници имаше данни за смяна на датата или просто премахване на излишно пространство някъде”.
Има и коригиране на много печатни грешки. Все пак екипът на Герке открива промени и заличавания, които биха могли да имат сериозни последици.
Месеци след встъпването в длъжност на Тръмп терминът „изменение на климата” вече се оказва изчезнал от правителствените уебсайтове, установява EDGI. Уеб страниците за основните екологични разпоредби, насочени към защита на въздуха и водата, са свалени. Герке казва, че подобна мярка „подкопава способността на обществото да разбира правилата и да участва в периоди на обществени дискусии”.
Данни, но и хора
Докато данните изчезват от правителствените сайтове, Крис Селърс, професор по история на околната среда в Университета Стони Брук, осъзнава, че има още един ключов източник на информация, който е изложен на риск: хората, които всъщност са събирали данните, работили по проучванията, трупали ред по ред всичко, което се съхранява от научните агенции.
Месеци преди да бъде избран, Тръмп вече е нарекъл EPA „посмешището на света” и е решен да съкрати финансирането на агенцията. А това обичайно означава едно – съкращаване на персонала. В крайна сметка над 1600 учени са освободени от своите позиции през първите две години от президентството на Тръмп. Те са ужасени от случващото се.
Надявайки се да архивира богатството от знания, които тези хора притежават, EDGI започва конфиденциално интервюиране на служители от EPA и няколко други агенции. До юни 2017 г. EDGI публикува доклад с 60 поверителни интервюта. Докладът показва, че моралът сред служителите на агенцията е „спаднал рязко”. Тяхната работа е буквално „парализирана”.
Няколко месеца по-късно EDGI публикува интервю с Мустафа Али, който ръководи усилията за справяне с расизма в околната среда в EPA, след излизането му от агенцията. На въпрос за кои програми и проекти се тревожи, Али отговаря: „Притеснявам се за всички тях… В агенцията няма твърде много места, за които тази нова администрация да не е предвидила… наистина трудни времена”.
Сега, когато Тръмп не е президент, много от хората, интервюирани от EDGI, са готови да разкажат публично своите истории. От декември насам EDGI бавно публикува индивидуални интервюта, които преди това са били анонимни, на нов уебсайт: apeoplesepa.org. Вече са с имена, подписани под историите.
Интервютата не са просто обвинение за атаката на администрацията на Тръмп срещу науката; те също така са библиотека от научени уроци за това как учените неуморно бранят правото на прогрес за хората и на планетата.
Някои от първоначалните страхове на учените от EDGI са се сбъднали. До края на мандата на Тръмп употребата на думите „изменение на климата” е намаляла с почти 40 процента в уебсайтовете на федералните агенции за околната среда на САЩ. Достъпът до цели 20 процента от уебсайта на EPA е премахнат, според EDGI.
Администрацията на Тръмп е отменила повече от 100 екологични разпоредби, сочи още равносметката. А научните агенции са наистина претърпели чудовищно изтичане на мозъци.
Като цяло EDGI и неговите сътрудници успяват да архивират над 200 терабайта данни и съдържание от правителствените уебсайтове между есента на 2016 г. и пролетта на 2017 г. В крайна сметка наборите от данни, които тези хора са се погрижили да запазят, днес отново са част от федералните уебсайтове.
Доброволците обаче не са приключили делото си. Те продължават да се опитват да запазят данните в безопасност за идните поколения. Не искат данните да станат жертва на бъдещи капризи на администрацията.
Един от подходите, който разглеждат, е така наречената „разпределена мрежа”. Концепцията е добре позната в света на технологиите: целта е данните да се архивират в мрежа от партньори, така че никой човек да не може да ги контролира. „Идеята е да има толкова много копия [на данните], че те никога не могат да бъдат изтрити с едно решение”, казва Уайли.
Това е – за да лъжеш, трябва да мажеш.
Подкрепям Опълченците за защита на данните за екологията /вероятно е същото или подобно и положението с медицинските масиви, но това е за други Опълченци,изобщо май отвсякъде гръмнаха сървъри…и ето как 451 по Фаренхаит може да стане 451 сървъра в магмата….- Бердбъри е визионери, както и повечето фантасти ,те вече са в Небюла, но си спомняме за тях./