Какво искат разработчиците на софтуер?

Повечето специалисти мечтаят да работят без нескончаеми видеоконферентни срещи
(снимка: CC0 Public Domain)

Ако искат да запазят техническите си екипи, работодателите трябва да дадат приоритет на фирмената култура и да приемат гъвкавостта извън границите на дистанционната работа. Това сочи ново проучване сред софтуерните специалисти. Изводите са важни във време, в което дефицитът на работна ръка прави софтуеристите много търсени и пазарът на работна ръка все повече е доминиран от „кражбите” на служители.

Проучване сред повече от 2000 софтуерни инженери от Hired установи, че разработчиците все повече държат заетостта им да е формирана така, че да насърчава здравословния баланс между професионалния и личния живот. Държат и на гъвкавостта, която не е съсредоточена около офиса, отбелязва ZDNet в анализ на проучването.

Разработчиците биват привлечени от работодатели, които предлагат ясни възможности за професионално развитие и кариерно израстване – превърнали се в „задължително нещо в света на технологиите”. Това е акцент, на който работодателите трябва да започнат да обръщат внимание, докато се борят да запазят наличните технически таланти и да се предпазят от кражба.

В проучването на Hired почти всички анкетирани софтуерни инженери посочват, че ключови елементи за „идеална работна среда” са добрите мениджъри, колегите, с които се разбират и от които могат да се учат, както и гъвкавостта на работното време. „Вече не е достатъчно просто да предоставяте възможност за дистанционна работа и избягване на пътуването до работното място. Работодателите трябва да възприемат гъвкавостта по-широко, като предоставят на служителите свободата да управляват собственото си време и работен график без ограниченията на традиционното 9-5”, се казва в доклада.

Това е важен аргумент за задоволството на работещите и той трябва да има приоритет пред други „екстри” като например безплатните карти за фитнес, достъпа до зали за игра и мултимедия в офиса и други подобни. Последните са по-скоро „приятни за ползване”, но не са определящи за удовлетворяването на софтуерните служители.

От друга страна, повечето софтуерни специалисти мечтаят да работят без нескончаемите видеоконферентни срещи. Намаляването на оперативките е фактор, който стои високо в списъка на желаните неща за работното място. В това отношение експертите по подбор на кадри препоръчват на работодателите да преоценят своята политика за срещи и „да разгледат критично кои оперативки са наистина необходими и какво може да се прави асинхронно”.

„Потърсете правилния баланс от инструменти, които да използвате вътрешно. Софтуерните инженери искат да могат лесно и ефективно да комуникират и да си сътрудничат с колегите си в реално време – но наличието на твърде много инструменти им е непосилно и вреди на тяхната производителност”.

И докато разработчиците в голяма степен искат гъвкавост на работното си място, работодателите трябва да демонстрират също така, че техните технически работници могат да придобиват нови умения в рамките на своите позиции. Това ги прави щастливи на работното място.

Измежду анкетираните разработчици 72,2% от респондентите са посочили новите предизвикателства и непрекъснатото учене като най-големия си кариерен мотиватор. По същия начин 63% от разработчиците казват, че им харесва да придобиват нови умения. Наред с това 57% са загрижени, че уменията им стават все по-малко уместни, тъй като технологичният свят се развива много бързо.

Като следствие на всичко това повече от половината от анкетираните от Hired са казали, че за тях е важно работодателите да предоставят възможности за професионално развитие. Компаниите трябва да предложат „убедителни възможности за кариерно развитие, за да привлекат и задържат софтуерни инженери”. Така работодателите могат да накарат софтуерните таланти да се чувстват „адекватно предизвикани в ролята си”, се казва в доклада.

И ако всичко това не е достатъчно, има и още: програмистите се нуждаят от социални каузи, при които да видят как техните умения биват впрегнати в задачи за „подобряване на света”. Предполага се, че събитията от 2020 и 2021 г. са катализатор за тази тенденция, която се наблюдаваше и по-рано.

Запитани за проблемите, които са решавали най-страстно, програмистите най-често посочват няколко области: обществено здравеопазване (12,82% от респондентите), образование и достъп до повишаване на квалификацията (12,53%), сътрудничество между хората и бъдеще на работата (12,52%), глобално затопляне и климатични проблеми (11,86%), липса на икономически възможности и безработица (11,50%).