Какво би могъл да прави човек със смарт-очила? Да обхожда красотите на Сибиу и пред очите му да излиза всичката информация за това красиво място? Да сканира новия пикантен сос в магазина и да разгледа потребителските отзиви в интернет за него? Или пък… да стряска непознати на улицата, като им „гадае” как се казват и къде живеят?
Група студенти от Харвард направиха зловеща демонстрация на това как интелигентните очила могат да използват технологията за лицево разпознаване. С нейна помощ те могат да разпознават лицата на непознати хора, да изваждат от интернет всички подробности за тях мигновено и да сервират адреси, телефонни номера и снимки на роднини.
Най-неприятната част е, че шоуто не е просто театър: групата използва една нова технология, лансирана от доставчиците на големи технологични платформи – интелигентните очила. Ан-Фу Нгуен, един от двамата студенти, публикува видео, показващо технологията в действие.
„Имам рентгенови очи”
Наречена „I-XRAY” (заигравка с думите – може да се преведе като „имам рентгенови очи”), технологията работи, като използва способността на умните очила да предават видео на живо. След това компютърна програма анализира този поток и използва AI за идентифициране на лицата.
После снимките се сравняват с публични бази данни, за да се намерят имената на лицата, а след това адреси, телефонни номера и дори роднини. Накрая тази информация се връща обратно чрез телефонно приложение.
В демонстрацията Нгуен и Кейн Ардайфио, другият студент в проекта, използват очилата, за да идентифицират неколцина състуденти, техните адреси и имена на роднини в реално време. Може би по-смразяващо е как Нгуен и Ардайфио разговарят с напълно непознати хора в обществения транспорт, преструвайки се, че ги познават – въз основа на информация, събрана от техниката.
Опасна комбинация
Технологията за лицево разпознаване е завидно точна от известно време. „I-XRAY” до голяма степен не е новост – просто обединява куп съществуващи технологии. Инициативата разчита отчасти на PimEyes, описвана като „обезпокоително точна” машина за търсене на лица, която „всеки може да използва”.
Притесненията около тази технология се засилиха, след като стана ясно, че Clearview AI използва лицево разпознаване, за да помогне на правоприлагащите органи. Новото в демонстрацията на Нгуен и Ардайфио е как технологията се съчетава с потребителска джаджа, която е дискретна и лесна за придобиване – смарт-очилата.
Целта на дръзкия експеримент не е злоупотреба, казват Нгуен и Ардафио в документ, обясняващ проекта. Вместо това идеята е повишаване на осведомеността. Всичко, за което става дума в начинанието, е напълно възможно бъдеще – и то съвсем скоро, а не далеч напред във времето, защото е постижимо със съществуващата технология.
Като обикновени очила
Неприкосновеността е основна тема на безпокойство, когато се говори за смарт-очилата. Това доведе до появата на препоръки, регулации и вътрешно-корпоративни норми, които задължават производителите да подават някаква индикация, която устройството е в режим на записване.
Да, но смарт-очилата все повече приличат на обикновени очила. Това прави по-трудно за хората наоколо да забележат, че навярно някой насреща им носи очила с опцията за заснемане и записване. Дори когато умните очила имат някакъв вид индикатор за процеса на запис – а това най-често е светлинката на миниатюрен диод – то малцина биха му обърнали внимание.
Микро-лампичната трудно се забелязва, особено когато сме навън при ярка светлина. Освен това хората в последно време са склонни да не забелязват, че някой нещо снима – толкова много сме привикнали с гледката на хора, които са вдигнали телефона и правят снимки на околностите или пък на самите себе си.
Можем да очакваме, че големите производители ще въведат специални политики за поверителност за своите модели умни очила. Може би ще приканят потребителите да „уважават предпочитанията на хората” и ясно да показват на околния свят, когато заснемат видео, предават на живо или правят снимки.
Реалността обаче е такава, че същите тези потребители могат да „си пуснат покрай ушите” подобни препоръки и да изберат да не следват етикета на носимите джаджи.
На един клик разстоние
Независимо от това как ще се развият нещата трябва да сме наясно, че това, което предстои, е много подобно на демонстрираното от Нгуен и Ардафио. Търсене на лица в бази данни е „на един клик разстояние”, а всеки от нас има своя отпечатък в дигиталния свят – отпечатък, който е огромен дори само на ежедневна база, да не говорим за обема лични данни, оставени от хората, които от години са „в интернет”.
Почти невъзможно да изтрием напълно онлайн присъствието си — и това скоро може да се окаже оръжие срещу самите нас.