Изпреварваме Южна Европа в софтуерните заплати

България е на път да задмине Южна Европа по доходи на софтуерните инженери, сочат последни данни за пазара на труда. Оказва се, че бързото развитие на сектора у нас е увеличило доста заплатите и фактически вече сме задминали някои от по-слабите държави в ЕС.

Със сигурност, например, България вече е преди Португалия. Там среден програмист получава 1000 евро чиста заплата. У нас среден програмист получава около 1500 евро.

Съвсем отделно обаче стои въпросът с ценовото равнище, т.е. с изчисление през паритета на покупателната способност (ППС), коментира Добри Божилов, икономически анализатор. В Португалия цените средно са почти двойни, т.е. 1000 евро там са все едно 500 евро тук. Излиза, че дори номинално заплатите са по-високи, но през ППС са значително по-високи.

Разбира се, Португалия е най-изостаналата от напредналите страни. Тя и Гърция са по същество най-бедните „стари членки“ на ЕС.

Интересно е обаче, че българските заплати конкурират и тези в Италия. Там среден програмист получава 23 хиляди евро на година. Т.е. под 2000 евро месечно. В този случай чисто номинално, Италия е пред нас, но през ППС не е така. 2000 евро в Италия, спрямо цените, са не повече от 800-900 евро тук. Т.е. фактически българските програмисти са по-добре от италианските.

В Гърция средният програмист взима 24 хиляди евро на година, т.е. 2000 на месец. Ценовото равнище е приблизително двойно на българското, т.е. това са все едно 1000 евро тук.

По-добре от западните страни е Испания. Там средният програмист получава около 30 хиляди евро на година, т.е. 2500 на месец. С отчитането на ППС, този доход е малко по-нисък, но все пак сходен с българския.

България засега не може да се мери по заплати със северните страни. Въпреки това, през ППС е възможно в скоро време реалната покупателна способност на нашите програмисти да се изравни с тази в Германия или Англия. Със сигурност най-добре платените ни специалисти вече са по-добре от тяхното средно ниво.

Казусът е доста интересен, с оглед на факта, че основният двигател на софтуера е глобалният пазар, който е достъпен навсякъде. Т.е. дали си в България или Португалия, няма значение. Тогава защо в България се развива този бизнес, а в Португалия – не?

Най-логичното обяснение е началната база, според Добри Божилов. Благодарение на усилени инвестиции още преди 1989 г. у нас е създаден солиден фундамент за развитие на ИТ. Макар че фабриките бяха закрити, човешкият потенциал остана. Именно той през 90-те постави началото на аутсорсинг индустрията. След това тя се разви чисто пазарно.

Португалия и Испания не са имали подобна основа и затова фактически пропускат голямата икономическа възможност. Северните страни традиционно имат позиции в техническите дела и е обяснимо, че там и програмистите са добре.

Друг важен момент е какво значи „програмист“. Въпросните доходи са за средно напреднали, т.е. такива, които имат поне 2-3 години стаж. Пазарът ги търси и това им вдига заплатите.

За начинаещи обаче търсене почти няма, което запушва пазара, защото млади кадри доста трудно навлизат. Фирмите не могат да отделят време и средства, за да дообучават миналите курсове, или завършили университет, описа проблема Божилов.

Всеки гледа да вземе готовия кадър, ентусиастите да обучават са малко. Това води до дългосрочен дефицит и до натиск да се махнат визовите ограничения, за да могат да се привличат готови вече кадри от чужбина.

Въпреки това, обстоятелството, че в перспективна област на икономиката вече сме изпреварили някои западни страни, сочи, че е съвсем възможно този бизнес да се превърне в основа на високия ни жизнен стандарт в бъдеще, прогнозира Божилов.