Да не полудяваме, когато интернетът „дропне“

В днешно време сме свикнали интернет връзката да е налице постоянно, денонощно

„Софтуер – това е, което – когато не работи – му крещиш; хардуер – това е, което – когато не работи – го риташ“. Тази шеговита дефиниция кръжеше из социалните медии тия дни, а навярно можем и да я допълним с още нещо: интернет – това е, което – когато не работи – побесняваш.

Когато връзката към интернет прекъсне, това обичайно поражда у хората толкова остро недоволство, че чак изследователите-психолози са се заинтересували от механизмите и разновидностите на човешките реакции, ако уеб-връзката „дропне“. Ново проучване на Helyon Research сочи, че влудяването заради прекъсванията на интернет може да има доста негативни последици за самите потребители.

Колко сме пристрастени

Реакцията на хората при срива на интернет-връзката е като на наркоман при липсата на неговия наркотик. Първият фактор за това е самата ни пристрастеност към интернет. В днешно време сме свикнали тази връзка да е налице постоянно, денонощно – във всеки миг да можем да поровим из сайтовете, да почетем за нещо, което ни е хрумнало „в крачка“, да потърсим подробности. Е, когато тази даденост внезапно бъде отнета, човек реагира с недоволство.

Втората причина е, като че ли, обсебването ни от социалните мрежи. Това е страхът да не пропуснем нещо – онова чувство, което ни тласка да превъртаме още и още надолу екраните в социалните мрежи. Тези „медии“ до такава степен са ни обсебили, че приемаме за страшно, ако в някакъв момент социалните мрежи „ги няма“.

Тази зависимост, впрочем, е видна и в някои технологични форуми и групи, където – при моментно прекъсване на някоя от услугите на социалните мрежи – на мига се появява някой, който да попита „при мен тази функция не работи, и при вас ли е така?!“.

И защо да не се ядосваме

Но нека бъдем откровени: освен ако човек не е знаменит лекар неврохирург или кардиолог, който чрез телеконферентна връзка насочва свои колеги на другия край на света да направят животоспасяваща операция, то едва ли ще произтече нещо фатално от срива на интернет връзката.

Час, два или дори пет без интернет не са „животопреобръщаща“ драма. Може би дори са чудесна възможност да вдигнем глава от екрана и да сторим в не-виртуалния живот нещо, което отдавна ни липсва. Например, да изпием кафе с колега в спокоен разговор, да сортираме отдавна дремеща наблизо купчинка неподредени документи, да се обадим на човек, чиито глас отдавна не сме чували.

Всъщност, може би нямаше да е интересна тази тема, ако не бяха наблюденията на изследователите, направили въпросното проучване. В своя анализ те са забелязали нещо интересно. Налице е ясна връзка между възрастта на потребителите и реакциите: с увеличаването на възрастта нивото на чувство на недоволство, което човек изпитва заради срива, става все по-малко.

Може би е така, защото с течение на времето на нас, хората, ни „просветва“, че истински важните неща, за които си струва да се тревожим, са много малко. Един час или дори ден без интернет, та даже и без телефон, всъщност могат да са много хубав момент.

Втората причина да не се ядосваме е сривът на производителността при работещите хора. Гневната реакция може да има дългосрочно негативно влияние върху производителността и постигането на поставените цели, казват психолозите от Helyon.

Бурните реакции „разтърсват“ и водят до намаляване на ефективността на работата по-късно през деня. С други думи, дори след възстановяване на функционирането на устройствата човекът, вбесен от прекъсването, навярно ще остане емоционално разстроен, ядосан и съответно по-непродуктивен в работата си.

Има и трета причина – много по-добре е човек да се поинтересува за причините за срива, отколкото просто да им се ядосва. Например, прекъсването може да се дължи на злонамерена атака. Това е много вероятно да означава неприятности от типа на компрометирани профили, „отвлечени“ лични данни и др. – ядове, които са много по-значими от самата липса на свързаност за известно време. В такъв случай много по-разумно би било човек да вземе мерки да защити устройствата си и данните си, вместо да ругае гласовито.

Разбира се, всичко това е с уговорката, че ако за някого интернет свързаността е особено важна за работата и той би загубил клиентите си, респективно хляба си, заради евентуално прекъсване, то има достатъчно адекватни начини да се гарантира непрекъснатият достъп с добра скорост.