На 2 октомври канадският физик-оптик Дона Страйкланд спечели Нобеловата награда по физика. Като професор в Университета във Ватерло, Стрикланд получи наградата, споделяйки я заедно с други двама учени, а нейният принос е превръщането (през 1980-те) на лазерите в инструменти, които сега хората използват за важни неща като хирургията. И макар че тази наука се развива от десетилетия, ако човек бе потърсил информация за Страйкланд в Wikipedia сутринта на 2 октомври, нямаше да намери нищо…
За другите двама учени, Геърд Мууру и Артър Ашкин, имаше биографии в Wikipedia. Но това не е най-неприятното в случая. Оказва се, че през май миналата година един доброволец-сътрудник е подал в Wikipedia биография за нея. След двумесечно чакане за проверка, предложеният от него текст бил отхвърлен с обяснението: „Тези данни не показват, че темата отговаря на условията за статия в Wikipedia“.
С други думи, един доброволец-модератор е определил, че няма достатъчно споменавания в традиционните медии, за да заслужава Страйкланд името й да присъства в голямата уеб-енциклопедия, пише Джеси Хемпел, старши редактор в Linkedin.
При Wikipedia този тип проблеми не са нещо обичайно. Неправителствената организация, която развива Wikipedia – Фондация Уикимедия – признава този проблем. Енциклопедията си остава хранилище на знания, създадено предимно от редактори от по-богати страни, които имат склонност да включват само хора и събития, които те самите сметнат за важни.
Новата роля на Wikipedia
Преди десетилетие, когато Wikipedia все още беше „млада“, учещи и работещи търсеха информация в нея, когато пишат своите домашни, доклади, проучвания. За всички беше ясно, че тя (Wikipedia) не винаги е права, че е нужна фактическа проверка.
Но нещата се промениха. Днес това е петият най-популярен сайт на планетата. Нещо повече, той се е превърнал в един от най-популярните „тренировъчни набори“ за изследователите на изкуствения интелект. Но най-вече, тя се е превърнала в най-голямото цифрово хранилище на световното познание от всички области в нашия бързо дигитализиращ се свят.
Говорим за подкрепа за университетите, за институтите, за библиотеките и читалищата. Говорим за всичко това, защото вярваме, че съхраняването на натрупаните знания е от първостепенно значение за нашия демократичен свят, а достъпът до знанието е от решаващо значение за бъдещите поколения. Тогава какво правим с Wikipedia?
Ако искаме да разчитаме на Wikipedia като източник на всички знания, тогава трябва да се уверим, че знанието в нея е коректно, че няма изкривявания, че е обективна. Създателите и ръководителите на Wikipedia никога не са имали намерение сайтът да става „главен арбитър“ относно фактите. Въпреки това през последното десетилетие ролята на сайта тихо се променя именно в такава посока.
Енциклопедията стана изключително влиятелен набор от данни, на които се доверяваме. По-рано тази година главният изпълнителен директор на YouTube Сюзън Войчицки съобщи, че Wikipedia ще осигурява фактическа проверка на клиповете на компанията; Facebook скоро след това последва примера.
Тази роля ще се задълбочава с развитието на изкуствения интелект. Много разработчици от AI сферата прибягват до колосалния обем знание на Wikipedia за своите проекти. А това е проблем. Защото – ако информацията в Wikipedia ще заляга дълбоко в системите с изкуствен интелект, ние трябва да сме сигурни, че знанието в нея е точно и че няма отклонения и изкривявания.
В борба за повече знание
Създателите на Wikipedia признават, че в момента е налице голямо изкривяване в начина, по който знанията се трупат в енциклопедията. Става ли дума за известни личности, твърде малко са жените, представени в сайта. Много от глобалните езици отсъстват напълно.
Много култури, макар да са англоезични, изцяло липсват от ресурсите на Wikipedia – например, в Нигерия се говори английски, но английската Wikipedia изобщо не отразява знанията и разбиранията на нигерийците. А ако Wikipedia ще служи за основа на разработки от областта на изкуствения интелект, това знание трябва да е налице.
В опит да натрупа повече и по-широкоспектърно знание от всички области на човешката дейност, екипът зад Wikipedia полага усилия да обогати информацията, която идва от всички краища на света. В Индия Google финансира проекта Tiger – конкурс за писане, който насърчава доброволците да пишат статии за Wikipedia на няколко индийски езика, които са слабо представени в енциклопедията.
В Мексико мексиканското министерство на културата си партнира с ръководството на Wikimedia, за да се въведат повече испаноезични статии в архивите на Wikipedia. В Ирак фондацията пък наема местни ИТ специалисти, които да създават редакторски кръгове със свои приятели. В Лагос, Нигерия, са привлечени „звезди от Нолиууд“, които да записват реклами за Wikipedia. „За да натрупаме всичкото световно познание, ние се нуждаем от участието на целия свят“, пише в заглавието.
И така, миналата година, след процес на дългосрочно планиране, наречен „WIKIMEDIA2030“, фондацията артикулира тази позиция много очевидно: „Ние ще съсредоточим усилията си върху знанията и общностите, които са били изоставени от структурите на властта и привилегиите“. Звучи лесно, но не е.
Редакторите – тясното място
Нужно е отваряне на „отворената култура“ на Wikipedia, признава изпълнителният директор на фондацията Катрин Маер. Общността на редакторите има нужда да бъде преразгледана и „преподредена“.
В момента „отворената култура“ на Wikimedia се състои от множество доброволци-редактори. Те обаче приемат самите себе си за общност и понякога тази общност се оказва недружелюбна към „въшния свят“.
„Когато разглеждаме „отворената култура“ на тази общност,“ казва Маер, „отвореността бива доминирана от определен тип хора, които до голяма степен са северноамерикански жители, до голяма степен бели и до голяма степен мъже“. Това ли е най-добрият начин за включване на всички общности от света, на всички култури, на всичкото знание на света?
Ето тук е тясното място за Wikipedia. Ето тук всички хора, които имат достъп до интернет, могат да помогнат. Най-малкото, което може да се направи, е да се изпрати дарение. Wikipedia постоянно ни кани да го сторим.
По-същественото е, че Wikipedia има нужда от повече автори и редактори. Едва един от 10 000 потребители на интернет някога е написал каквото и да е за Wikipedia. А тя има нужда от разнообразни редактори и автори от целия свят, от всички общности, от всички кътчета, от всички култури. И, колкото и невероятно да звучи, да се пише за Wikipedia не трудно. Нужно е само желание.
Ако си северноамериканец, бял, хетеросексуален и мъж, си виновен за всичко!
Един ден ще ни ловят и избиват и натикат в глобалистки концлагери!
Дотогава всичко останали трябв да намерят начин да се размножават по друг път.
Вината е вменена, но някои се засягат! Ако и да има защо! В “”!
От всичко написано разбрах само едно: Пак са им виновни “белите мъже”, щото разбираш ли нямало представители и от другите….да ги наречем дискриминирани субекти, да ги изреждам ли? Тази дума, фраза (дискриминирани) работи за всички други, но не и за “белите мъже”.
Каква ирония, ако не са белите мъже, много ми е интересно какъв щеше да е света? И дали всички тези дискриминирани щяха да живеят по-добре? Хмм
Нищо ,че “белите мъже” са в основата на 99% от постиженията в света, които са направили живота на огромна част от хората по-добър. (поне според мен). Нищо, де сега е нова ера, даваме път на новите дискриминирани. Нека видим какво ще направят. Няма лошо…. просото не харесвам някой да ми реве…
Това интервю показва много добре в какъв свят живеем:
Потърсете в ъоутубе – I Didn’t Mean to Make Her CRY! [NYC Interview Gone Wrong]
Да се смееш ли, да плачеш ли …?
Просто промиването на мозъците е тотално.
ПС: Ясно ми е какъв “проблем” се опитват да разрешат описан в статията, но вменяването ейй така, тъчничко на вина е много неприятно.