С всяка публикация, харесване и коментар във Facebook изграждаме все по-богат профил на своя личен живот, вкусове, взаимоотношения и политически убеждения (снимка: CCO Public Domain)
Колко точно знае Facebook за всекиго от нас? Каква информация носи профилът ни в социалната мрежа? Шокиращ отговор на този въпрос намира сама за себе си изследователката Кейти Гуд, след като решава да разпечата своя Facebook профил на хартия. Колосалното количество страници – над 10 000 – и описанията, които тя прочита, са разтърсващи.
Подобно на много други млади хора в детството си Кейти Гууд има свой личен дневник. Той, както и множество други тетрадки от детството й, са пълни с всякакви форми на спомени от времето между 90-те до началото на 2000-те – написани на ръка текстове, изрезки от вестници, бележки, предавани в клас, рисунки, снимки, билети от посещения на кино и др.
Писанията свършват около 2004 г. Това е годината, в която стартира Facebook. По това време Кейти се включва в социалната мрежа и навиците й да пише в тетрадката-дневник потъват за сметна на писането на компютъра, разказва в обширна публикация по темета Slate.
Израстване заедно с Facebook
Кейти е сред първите потребители на мрежата. Присъединява се към нея във времето, в което Марк Зукърбърг току-що е измислил виртуалния дневник и няма идея какъв успех ще пожъне по-нататък. Тогава сайтът е достъпен само за студенти и изглежда съобразен с този конкретен етап от живота. Младежите могат да се закачат, да се „сръчкват”, да пишат бележки – не много неща.
Израствайки във времето, първите участници във Facebook стават свидетели на това как и социалната мрежа също „израства” – става достъпна за много хора, появяват се нови функции като новините, събитията и т.н. С всяка публикация, харесване, коментар участниците изграждат все по-богат профил на своя личен живот, вкусове, взаимоотношения и политически убеждения.
Не само архив на нашия живот
„Към средата на 20-те си години започнах да усещам, че като че ли загубих нещо, когато изхвърлих дневниците си и ги замених със социалните медии. В крайна сметка написах първата си академична публикация по темата, докато правя аспирантура. В нея твърдя, че Facebook не е толкова нов или безпрецедентен, колкото си мислехме навремето, а просто е продължение на традициите на писането на личен дневник и на споделените книги, на които нашите предци са разчитали от векове, за да изразят себе си и да документират живота си”, споделя Кейти.
По нейните думи, „Facebook не се различава толкова много от средновековните „книги за приятели”, каквито аристократичните студенти в Европа са си разменяли, за да си пишат остроумни послания един на друг и да създават визуален запис на приятелството си още от училище. Колкото повече години прекарваме във Facebook, толкова по-ясно става, че това не е просто дигитална арена за ефимерно, ежедневно социално взаимодействие, а фактически архив на нашия живот”.
Но Зукърбърг и неговият екип не са проектирали Facebook с романтичната мисъл за това как ще правим архив на живота си. Те са го проектирали да извличат и съхраняват нашите лични данни с цел печалба, тихо преобразувайки нашите думи, кликвания и изображения в данни, които помагат да ни се показва таргетирана реклама, на която компанията разчита за своите огромни приходи. Въпреки разкритията през последните години, че Facebook е давала данните на потребителите си на трети страни, компанията продължава да се радва на потребителска база от повече от 2,3 милиарда души”.
Facebook на хартия
Кейти Гууд се замисля за това, че е потребител на Facebook през почти половината от своя живот. Иска й се да направи нещо радикално – нещо повече от това да изтрие профила си или да свали лично копие за резервиране – опция, която Facebook въведе през 2018 г. на фона на скандалите с изтеклите лични данни и въвеждането на GDPR.
Кейти решава да превърне своя Facebook профил в нещо като физическа книга, на която може да се прелистват страниците, подобно на някогашните тетрадки-дневници. Всичко това се оказва трудно, защото Facebook профилът е дълъг повече от 10 000 страници!
„Започнах, като отидох в „Настройки” в акаунта си във Facebook, кликнах „Вашата информация във Facebook” и след това „Изтеглете вашата информация”. След половин час пълният ми Facebook архив беше на твърдия ми диск в .zip файл. Разархивирането на файла беше като отварянето на килер с 20 кутии от обувки, пълни със снимки и изрезки от вестници, разкривайки мащаба на моето виртуално пребиваване”.
Какво има в архива
В архива Гууд открива много различни документи: архив на данните за приятелите, на поканите за събития, на публикациите и коментарите, на всички лайкове и други подобни реакции. Компютърът на изследователката прекарва цяла нощ в конвертирането на този огромен архив в гигантски PDF файл за печат, който възлиза на 4612 страници.
„Един документ, на който се задържах, беше „Постове на други хора на вашата стена”. Моят беше дълъг повече от 300 страници. Превъртайки го до дъното, открих първите публикации, които приятели от колежа оставиха на моята „стена” във Facebook през 2004 г., когато за първи път се присъединихме към сайта, без да имаме представа в какво се забъркваме. Четенето на тези весели съобщения от моите тогава 19-годишни приятели ме изпълни с носталгия. Оттогава изгубих връзка с много от тях, но се убедих, че – поне според правилата на Facebook – ние все още сме технически „свързани” и „приятели” до днес. Може би Facebook в крайна сметка не е толкова ужасен?”, заключава тя.
Жената продължава да преглежда архива – 15 години снимки, публикации, коментари… Преобразувани в PDF файлове, те са над 3000 страници. Тези файлове, макар и с огромни размери, съдържат сантиментални неща, които човек би вписал в хартиения си дневник. Тук са снимките от сватбата, дипломи и пътувания, забавни и мъдри цитати, реплики на децата, възпоменание за починали близки, любими рецепти, както и новинарски статии, които са впечатлили някога с нещо.
Истинският мотив зад Facebook
„Но други документи изглеждаха не на място и служеха като редки напомняния за корпоративния, безличен характер на този архив. Сгушени като великденски яйца сред снимките на профила и заявките за приятелство, тези файлове ми напомниха, че истинската причина Facebook да пази и сортира всички тези данни е да ме проучва и да ми продава неща”, казва Кейти.
И продължава: „Документ, наречен „Friend Peer Group”, например, в един смешно кратък ред прави „описание на жизнения етап”, което Facebook ми е прикачил на база анализа на мен и на моята приятелска мрежа, по презумпция въз основа на нашите възрасти и други набори от данни. Според Facebook, моите връстници и аз вече сме в „Установен живот на възрастен” – дефиниция, която много от нас биха сметнали за смешна”.
Други файлове са по-малко забавни. „Рекламодатели, които са качили списък с контакти с вашата информация – това беше списък от 116 страници с компании, за повечето от които никога не съм чувала, които са използвали моите данни, за да се опитат да ми продават неща. Документът, наречен „Код за лицево разпознаване”, беше смущаващо кратък и неразбираем, той превежда лицето ми в голям блок от разбъркан текст – код, който само собствената технология на Facebook може да отключи”.
Други документи също пазят тайни. „История на търсенето” разкрива смущаващо подробни записи на личните мании и тревоги на Кейти през годините. „Сблъсъци, фобии, хора, с които съм спорила или на които съм завидяла ― това беше информация, която никога не съм искала да публикувам във Facebook, но вместо това помолих Facebook да ми помогне да я намеря. Тази информация, заедно с кодовете за лицево разпознаване на моите деца (които не бяха включени в .zip файла, но предполагам, че Facebook ги има), са данните, които най-много бих искала да изтрия от сървърите на света”.
Животът в 10 хиляди страници
Крайният резултат е дълъг 10 057 страници. Гууд трудно намира студио, което е склонно да разпечата такъв голям обем на приемлива цена. След няколко дена разпечатката пристига по пощата – огромна купчина хартия, двустранно напечатана, натикана в картонена кутия с размера на шест телефонни указателя.
„Нямах никакви илюзии относно „изискай възстановяване на своите данни” – зная, че Зукърбърг ще си запази всичко това и никога няма да го изтрие, но почувствах нещо особено от това, че най-сетне мога да разбера планината от информация, която съм му дала. Постепенно намалих използването на Facebook през последната година, след като този проект ме направи по-внимателна в това какво споделям и търся там”, споделя Кейти Гууд.
Качвайки огромната разпечатка на тавана, Гуд се замисля, че някои еко-защитници могат да я обвинят в сериозен, ненужен разход на хартия и създаване на екологичен отпадък. Тя обаче се замисля и за друго. 15 години активност се равняват на 5 475 дни. Иначе казано, ако бе водила дневника си на хартия, както и преди, навярно щеше пак да е изписала толкова – около 10 хиляди страници, ако не и повече.
Друго прозрение обаче я разтърсва в този момент.
„Когато се замислих, за мен стана шокиращо ясно: бях подарила на Facebook потресаващо количество свои лични данни; бях подарила на Facebook потресаващо количество от своя живот. Петнадесет години от живота ми и вероятно толкова много часове внимание, че сумарно биха се равнявали на няколко години живот”.
Николко!
Имах профил, но го изтрих преди повече от 2 години.