Оказа се, че е-тротинетките имат много кратък среден живот, което поставя под въпрос тяхната икономическа ефективност и устойчивост (снимка: CCO Public Domain)
Микромобилност – тази „секси” думичка трябваше да ни изкуши да опитаме и харесаме новите малки превозни средства, станали известни като споделени е-тротинетки или е-скутери. Рекламираха ги като екологично и устойчиво решение за движение в града. Но дали микромобилността постигна очаквания бум или, напротив, забуксува? Днес ситуацията изглежда нерадостно.
Пътуването с електрически тротинетки е приятно и бързо на къси разстояния в градската среда. Затова появата им даде надежда за разтоварване и облекчаване на автомобилния трафик. Без съмнение посланието бе привлекателно за младите хора, които искат да опазват околната среда, а също и за тези, които се вълнуват от проблемите с качеството на въздуха на замърсяването.
Оказа се обаче, че е-тротинетките не подтикват водачите да оставят автомобила си у дома и да се придвижват с е-скутер. Тези, които слизат от досегашните си превозни средства, за да яхнат е-тротинетката, се оказаха колоездачи и всички като тях, които и без друго се придвижват екологично.
За сметка на това е-тротинетките всяха хаос в градското движение на пешеходците. Заваляха многобройни оплаквания заради задръстени тротоари, както и заради инциденти – сблъсъци заради безотговорно движещи се младежи, които не се съобразяват с никого и нищо наоколо.
Накрая се оказа, че е-тротинетките имат много кратък среден живот. С това тяхната икономическа ефективност и устойчивост са под въпрос.
Днес „споделената икономика” на електрическите скутери обаче влиза в заглавията с още по-мрачни новини. Очаква се двамата основни играчи, Bird и Lime, да се окажат в състояние на тежки финансови загуби.
Lime преживява тревожен спад в размер на 300 млн. долара оперативни разходи поради „амортизация на електрическите скутери и това колко струва експлоатацията на складовете, където се прибират и ремонтират превозните средства”. По същия начин нейният конкурент, Bird, е на път да загуби приблизително 100 милиона долара за първото тримесечие на тази година, докато приходите са едва 15 милиона долара.
Може би още по-притеснителна е перспективата, че тези е-скутери, макар да са електрически, всъщност не са щадящи за околната среда. Многократното производство, закупуване, транспортиране, ремонт и замяна на огромния масив от е-скутери с кратки срокове на експлоатация – около 3 месеца – не водят до намален въглероден отпечатък.
Що се отнася до онези електрически скутери, които направо трябва да бъдат отписани, защото не могат да се поправят заради вандализъм или кражба, техните части вероятно няма да бъдат рециклирани, а просто… неправилно изхвърлени.
Най-накрая трябва да се вземе предвид и това – литиево-йонните батерии, които захранват тези е-тротинетки, са свързани с екологични рискове, като по този начин предизвикват доста въпросителни колко екологични са в края на краищата.
Интересното е, че електрическите скутери вече са влезли в радара на Института на индустриите по рециклиране на скрап (ISRI). „Това е нов продукт, който влиза в скрап-дворовете. ISRI работи за обучение на членовете си относно електрическите скутери и ги съветва да внимават за тези устройства”, казва Марк Карпентър, вицепрезидент по комуникациите и маркетинга на ISRI.
Опасностите за околната среда, които представляват е-скутерите, съчетани с лошата им икономическа приложимост, разбираемо предизвикват скептицизъм. Остава да разберем дали трудоемкият и скъпоструващ бизнес модел на е-тротинетките ще се окаже „въздух под налягане”.
Ще се съглася частично с мнението на мхм. Велосипедите в България се считат като физическо забавление и затова никак не е странно, че се карат почти изцяло от деца. Може да се каже, че няма дете, което да няма и да не кара велосипед. Дори и филм има в който се дискутира тази тема: “селянинът с колелото”, при това още от 1974. Но това е само при нас.
В държави като Холандия велосипедите са средство за предвижване на хора от всякаква възраст. Има и старци, каращи велосипеди, но рядко (преминават на автомобили или мотоциклети обикновено, а тези които са още по-зле с реакциите минават на триколесни мини моторчета). Но статията явно не разглежда нито България, нито Холандия, защото в последната си има вело алеи, а пешеходците са изключително рядко явление (и няма на кого да се пречи).
Ако кражбите и вандализма у нас беше рядко явление, тогава въпросните е-тротинетки щяха да са с идеални условия за бизнес тук. Но уви, ситуацията не е точно такава…
А за тези, които правят сметки… Нещо не чувам да сте включили в сметката амортизацията! 1100 лева си е цената на превозното средство (тритинетката), а вашите автомобили са поне 20-на пъти по толкова. А дали ще ви издържат тогава возилата 20 пъти по-дълго, т. е. 40 години яко каране??? А ремонти и подмени няма ли да правите, които още да оскъпят нещата? Да не говорим, че изразходваният ток е много по-евтин от бензина и дори от газ.
Да фалират ! Аз съм на V12 !
До Огито,
Аз 750 км ги изминавам за 60 лева…
Какво има да му се смята, с колата минавам 750км за 150лв.
Електрически са тротинетките, не електронни. Образовайте се по темата, преди да пишете, моля! Недопустимо е за професията!
Това което се отнася за батериите на скутерите важи и за батериите на електромобилите, какво правим тогава? Не мисля че трябва да анатемосваме само скутерите, по скоро трябва да се обърне внимание на начина по който се управляват, тоест да се карат с акъл!
Не стреляйте по журналиста – толкоз може.
:)))
много тежки времена наистина, но от корпоративна гледна точка.
г-жо Малцева, изберете някакво друго, още по-неадекватно заглавие за следващата ви статия!
Карам вече втора година и за 1100лв. съм навъртял около 750км с 0.6kw двигател и батерия за пробег 50км със зареждане за 3часа.
Хайде сега смятайте. :))
Аз познавам само двама, дето са преминали на другия бряг. Единият си купи троти, другият си купи предна капла и батерия за около 1К и си модифицира колелото да хвърчи с 40 без да върти. Върти само на баир да помага.
За сметка на това доста колеги зарязаха колите лятото и идваха на работа с тротита.
Но повечето колездачи ни харесва да се движим на собствен ход и нямаме намерение да се електрифицираме.
“Тези, които слизат от досегашните си превозни средства, за да яхнат е-тротинетката, се оказаха колоездачи и всички като тях, които и без друго се придвижват екологично.” – Пълни глупости, началото на лятото се заговорихме в парка с млада двойка на ел тротинетки, момчето каза, че откакто я има не се е качвал на колата. И като цяло велосипедистите карат заради движението и кефа, не само заради екологичността.