„Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака означава да се отървеш от огромен обем грижа за техника и технологии”, заяви Питър Ървинг, IBM (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Когато през 1998 година започва продажба на компактдискове с филми, Netflix едва ли подозира, че 20 години по-късно ще е една от емблемите на света на облачните технологии. Днес всяка секунда платформата обработва няколкостотин хиляди взаимодействия с потребители от цял свят. Прави го така, че преживяването за всеки от тези потребители да е приятно, индивидуално, неустоимо.
„Днес ние можем да научим много от Netflix – и да възприемем принципите, които те са приложили, макар да сме далеч не толкова големи като бизнес”, каза Питър Ървинг, мениджър управление на платформи и интеграции в IBM, лектор на конференцията „IBS IT Compass 2019”, организирана днес в столичния х-л Хилтън от IBS България.
Netflix е емблематичен пример, защото е компания от „старата генерация” – от тези, които не са „родени в облака”, за разлика от фирми като Uber или Airbnb. Решението да мигрират в облака идва през 2010 година. Днес компанията е не просто една от най-успешните, но постоянно въвежда новости в работата си, правейки все по-желани услугите за своите потребители.
„Как става това? Те използват софтуера по коренно различен начин”, поясни Ървинг. Една от характерните черти на този коренно различен начин е т. нар. „хаосен инженеринг” – всякакви промени се правят по всяко време, динамично, но в крайна сметка това само подобрява услугата за потребителя.
Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака означава да се отървеш от огромен обем грижа за техника и технологии. Поддържането, развитието, разрастването, сигурността – това е „нечия друга грижа”, когато си в облака.
Това е предимството, което всяка бизнес организация днес може да получи чрез мигриране към облачни решения. Но засега по-предпочитан остава смесеният модел – този, в който част от дейностите са изнесени, а друга част са в собствена, вътрешна инфраструктура.
Смесени са и самите външни облачни системи: компаниите, които са пристъпили към тях, реално използват не един, а няколко публични облака. Обичайно те са от порядъка на пет или шест. Подобен избор значително усложнява картината на инфраструктурата на всяка организация. Но предизвикателството тепърва предстои.
„Трябва да сме наясно, че само около 20% от приложенията са мигрирани към облака досега – това са най-лесните 20 процента. Остават ни другите, по-трудните проценти. Което значи, че ни чака доста дълъг път”, каза Ървинг.
Тук идва ролята на отворения, хибриден многооблачен модел. Време е да разчитаме на технологии, които са изначално разработени за облака, на база отворен код. Изградени веднъж, тези технологии са годни за местене където и да е, в който и да е облак, подчерта експертът.
Миграцията може да се случва дори само на няколко месеца. Определящи са приоритетите на бизнеса, воден от нуждата от бързина, анализ на случващото се и създаване на иновации за крайните потребители. Преместването е подчинено на нуждата от повече производителност.
„Време е да разчитаме на технологии, които са изначално разработени за облака, на база отворен код”, каза Питър Ървинг
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Какво обаче следва да направим с големите, монолитни приложения от вътрешната инфраструктура – онази голяма „камара код”, с която сме работили досега? Този код следва да бъде „разбит” на микро-компоненти, което се случва чрез използване на т. нар. контейнери, разказа Ървинг. Това веднъж завинаги облекчава работата на разработчиците и позволява лесно и бързо управление.
В цялата тази ситуация основен въпрос остават данните. Някои специалисти ги наричат „новият петрол” – двигател на бизнеса, който обаче първо трябва да бъде „рафиниран”, за да може да се използва.
Въпросът за данните е огромен и той се свежда до една дума – доверие, заяви Георги Ганев, мениджър големи клиенти в IBS България. Проучване, осъществено от компанията като част от по-мащабно изследване на IBM, показва, че доверието е основополагащо за прехода към облачните технологии и навлизането на изкуствения интелект.
„Важно е доверието на клиентите към организацията, доверието им към нейните партньори, към доставчиците на услуги. Не по-малко важно е доверието вътре в организацията – това как се ползват данните, чисти ли са, надеждни ли са – можем ли да им вярваме, а ако ги подложим на обработка – дали ще дадат коректен резултат”, подчерта Ганев.
Данните трябва да бъдат „рафинирани”, „сресани”, за да са използваеми и да позволят анализ, който дава стойностни резултати, единодушни бяха Питър Ървинг и Георги Георгиев.
