Смартфон приложения преобърнаха ресторантьорството

Ресторантът за доставка на DoorDash, там някъде в Редууд Сити, близо до Сан Франциско, е една от все по-многобройните „кухни-призраци” – заведения, които съществуват единствено в смартфон-приложенията. Скрити в яркочервена сграда, готвачите мятат кошници картофи в сгорещено олио, правят пилешки сандвичи и завиват фалафели.

Ще рече човек – какво толкова, това е нормално за кухнята в ресторант. Но това, което липсва тук, са сервитьорите и клиентите. Всяко ястие се поставя в кутия или чанта. Доставчици се редят в зона за чакане, готови да чуят името си, за да вземат и отнесат поредната поръчка.

Зад тезгяха стелажите с метални рафтове са затрупани с пакети храна. Всяка чанта носи кръгъл, червен стикер с логото на DoorDash, което претендира да е най-голямото приложение за доставка на храна в Америка. DoorDash управлява тази сграда, шофьорите, персонала на гишето – всичко освен храната, която се прави от пет ресторанта.

„Вместо да отварят собствено заведение, ние правим това от тяхно име”, казва Фуад Ханон, ръководител на дейностите по нови „бизнес-вертикали” в DoorDash, цитиран от NPR.

Ястие с едно докосване на екрана

Доскоро доставката на храна на много места се свеждаше до пици и китайска храна. Но сега, благодарение на приложения за поръчки на храна, хората могат да извикат любимото си ястие с едно докосване на екрана на смартфона, независимо дали живеят в град или в далечни покрайнини. Хората си гледат телевизия в хола си и хапват, казва Мин Парк, инвеститор в Rooster & Rice – наемател на DoorDash, верига за пилешки специалитети с шест заведения.

[related-posts]

Това обяснява разрастването на кухни като тази на DoorDash. Наричат ги с различни наименования – кухни-призраци, виртуални кухни, тъмни кухни. Общото при тях е, че обслужват клиенти на ресторанти и заведения, като по този начин на заведенията не се налага да отварят нови локации, за да обслужват потребителите си.

Една такава виртуална кухня е Kitchen United, която е привлякла 50 милиона долара от инвеститори, включително Google. Говори се, че съоснователят на Uber Травис Каланик е налял стотици милиони долари от Саудитска Арабия за новия си бизнес – CloudKitchens.

Клиентите на виртуалните кухни са облагодетелствани. Отварянето на всяко ново заведение коства доста пари – за помещение, за оборудване, за сервитьори и др. Всичко това се спестява чрез призрачните кухни. „Моделът на кухнята под наем може да генерира подобни приходи, ала при значително по-малко разходи”, каза Парк.

Менюта само за смартфон

Съществува и друг, по-различен подход: създаване на отделни менюта само за смартфон-приложения. Uber, например, съветва някои ресторанти да използват съществуващите си кухни, за да предложат „изцяло ново меню”, но под друго име – и достъпно само чрез приложението. Това би могло да означава пекарна да започне да предлага бургери за доставка, „тъй като в дадения квартал няма достатъчно бургер-ресторанти”, обяснява Дженел Салленаве, ръководител на Uber Eats в Северна Америка. В приложението има повече от 4000 подобни „виртуални ресторанти”.

По подобен начин и DoorDash разглежда милионите поръчки, които получава, за да предложи на ресторантите как и къде да разширят доставките си и елементите от менюто.

Разбира се, не всичко е толкова лесно, колкото звучи. Кен Рей знае много добре това. Той отваря услуга за доставки на храна на име Alacarte Delivery в Маями през 2017 г. Отваря облачна кухня и започва да създава менюта за различните приложения. „За 10-месечен период ние по същество разработихме 15 различни марки”, казва той – такива като Mott Street Pizza, Fresco Mexicano и Whichicken.

Но без познаваемост на името му е трудно да намери клиенти. На всичкото отгоре комисионната от 30%, която повечето приложения таксуват за всяка поръчка, прави невъзможно неговият бизнес да покрие разходите си.

„За ресторантите е трудно да се разделят с тези 30%. Много от тези приложения по същество са изградили невероятен бизнес, но са го изградили на гърба на ресторантьора”, казва Рей. Той затвори Alacarte Delivery през юли.