Балансът между професионален и личен живот е сред водещите фактори при търсене на работа
(снимка: CC0 Public Domain)
Работещите у нас поставят на предни позиции честността, иновативността и креативността на желания от тях работодател, съобщи Евелина Славкова от агенция „Тренд”, представяйки данни за нагласите и очакванията на кандидатите за работа по време на уебинар, организиран от Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ).
Размерът на възнаграждението и възможностите за кариерен успех запазват значимостта си на водещи фактори при наемане на работа, но прави впечатление предната позиция и на желанието за баланс между професионалния и личен живот, подчерта Славкова.
Сред най-желаните работодатели в България се открояват глобални компании в секторите на бързооборотните стоки, информационните технологии и горивата, телекомуникационните компании и хранителните вериги, както и държавни компании като Летище „София” и АЕЦ „Козлодуй”, сочат резултатите от проучване на Trend.
На въпроса каква стартова заплата бихте искали да получавате, над една четвърт (27%) от анкетираните посочват възнаграждение в диапазона 1501-2000 лв. Проучването обхваща 1004 лица на възраст 18+ и е представително за българските студенти редовно обучение.
Почти всеки десети (11%) иска заплата в размер на 2001-2500 лв., а само 7% са посочили над 2500 лв. Немалък процент (9%) от анкетираните биха започнали със заплата под 1000 лв.
Предпочитания за стартова заплата (източник: агенция Trend)
Ключови принципи на работа в криза с цел запазване на организационната ефективност очерта по време на уебинара Теодора Петкова, председател на УС и главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк”:
- критична оценка на отправната точка;
- контрол върху онова, което е най-важно;
- къси спринтове между голямата картина и детайлите;
- приоритет на скоростта над перфекционизма;
- внимание към екипа.
Ех, дедо, дедо-о-о-о-о, дедо 😀
Чувал ли си за straw man fallacy? Не знам как се превежда на български, защото “сламен човек” се ползва за подставено лице у нас … та, “заблудата на/със сламен човек” има съвсем друго значение.
Това е форма на аргументация, при която аргументиращият се привидно опровергава тезата на опонента, но реално опровергава теза, която не е била поставена.
Никъде не съм написал, че самонаетите винаги са на печалба. Мислех, че се подразбира, че когато всеки е самонает, доста ясно ще се види кой какво и колко може.
Проблемът с твоята аргументация е в последното изречение: “Иначе наемника винаги си въобразява, че изкарва повече отколкото му плащат – винаги!”
Не знам дали си даваш сметка, но основният икономически принцип на бизнеса е да плаща по-малко, отколкото служителят е изкарал. Иначе, за самия бизнес остава 0, а заради един куп свързани дейности и разходи, ще е даже на минус.
И след като се разбрахме, че бизнесът няма как да плаща всичко на служителите, идва въпросът – а, колко точно трябва да плаща?
При корпоративния модел това се определя от шефове, борд на директорите и прочее – а, те в общия случай гонят максимална печалба. И това води до настоящия модел, при който супер високо квалифицирани служители взимат 1/100 от това, което взима изпълнителният директор.
И тук идва кооперативът – там всеки има дял от бизнеса и решението се взима по ДЕМОКРАТИЧЕН начин.
Съответно, кооперативът може да вземе решение да изключи неефективни / мързеливи / недопринасящи участници.
Изборът кой колко пари ще вземе пак е общ – според изкараното, според плановете за развитие и прочее.
На който не му харесва, напуска и си действа сам или със съмишленици (т.е. друг кооператив).
А, като праскаш твърдения как някакъв модел не работел, да беше проверил първо?
4-тата най-голяма компания в Испания е кооператив. Магазините Била са собственост на немски кооперативи. В световен мащаб 1 милиард души работят в КООПЕРАТИВИ.
Източник: проф.Ричард Улф (Richard D. Wolff) – професор емеритус в University of Massachusetts Amherst, преподавал също в Yale University, City University of New York, University of Utah, и в Сорбоната в Париж.
Пишеш в нета: “largest international cooperatives” и гледаш класацията. Извадили са 300-те най-големи, списъкът е оглавен от Crédit Agricole Group с годишен оборот от $103 милиарда. В списъка има доста големи кооперативи и от САЩ.
Да се неначуди човек …
Е, по логиката на (c: когато наемникът стане самонает винаги ще е на печалба нали – винаги?! Винаги е съществувала възможността за кооперативи, но почти никога тя не работи защото въпреки приказките и желанията, хората са егоисти и мислят основно за себе си – справка входовете на блоковете – всички сме съсобственици, но те приличат на коптори!
Същото е и със самонаетите – масата изобщо нямат идея как да го правят и предпочитат друг да мисли и решава вместо тях! Бил съм и от двете страни и говоря от опит. То дори и в едно семейство вече е трудно да се работи в екип – всеки тегли към себе си, какво остава за голяма фирма. То е като форумните революционери – пред монитора активни, а на площада 20-30 човека едвам се събират!
Аз ще се съглася с dedo, но само частично.
1. Абсолютно е сигурно, че наемникът изработва повече, отколкото му плащат.
В противен случай бизнесът няма да има печалба 😀
2. Обратният случай се среща навсякъде (100%) – ръбоподателят винаги си мисли, че плаща повече на работниците, отколкото те изработват.
Затова е най-добре всички да сме самонаети, за по-големи начинания се правят кооперативи (не като ТКЗС-то).
Т.е. корпорациите трябва да бъдат заменени от кооперативи.
Това че си попълнил в някаква анкетка “желана” заплата означава ли че автоматично си назначен и я получаваш? 😀
Стъкмистики и статистики, написани в някакви офисчета, които никога не са отишли някъде да кажем в гр.Омуртаг или Павликени, се тая – да питат едно семейство с 2-3 деца колко пари взима или желае.
Реалността винаги е една и съща РОБотодателя дава толкова пари, че да не се махнеш, винаги на границата.
РОБотника пък работи, колкото да не го изгонят
Защото за всички е ясно че на каквато заплата се подпишеш НЯМА нагоре доживот. ПРавилно номер 1 за крадливия РОБотодател.
Изключенията са много малко компании и за много малко от техните служители.
Аз говоря за масовия (среден) Българин.
Затова и ни е такова дереджето. Затова и масово хората бягат навън и има ниска раждаемост.
В Русе масово заплатите са по 500-600 лв. И раждаемоста е намаляла доста и хората и магазините затварят нищо че сме граничен град с уж много възможности мизерна българска държица пълна с мафиоти и престъпни политици безхаберни и неубезпокоявани управници гадни мръсни мързеливи българи
Никакви заплати, никакъв наемен труд – всеки е занаятчия и работи сам и само за себе си! Колкото изкара – толкова! Иначе наемника винаги си въобразява, че изкарва повече отколкото му плащат – винаги!
Мдаааа…и после “няма свестен персонал!” Е, няма и да има!
Честно да ви кажа ако това не е стъкмистика пък на….. в смисъл кой нормален би се радвал на заплата от 1000лв? преди 3 години ДА, но вече цените на хр. продукти И месечни такси на абсолютно всичко се покачиха в пъти! Какво остава за нормален живот сам, а пък с жена/мъж и деца? Всеки би искал да осигури НОРМАЛЕН живот, не разглезен такъв на своите деца/близки! но с 1000лв… абе то ко се тровя и аз да обяснявам:)) хахаха айде
Реално на булгарина не му требе повече от 800 лева месечен надник. Щото ако му се дава повече няма да работи ще хайлазува ще оди по кръчми, нощни клубове и чалготеки.
За да е максимална производителността и ефективно да се употребява труда не трябва да се плаща нищо излишно само основното битови сметки, кльопачка храна и транспорт до работа и обратно те това е му требе на булгареца нищо повече иначе ще кривне по лошия път.
Теодора Петкова, председател на УС и главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк”:
Не е вярно това! Най-желана стартова заплата е 10000-15000.