Видео-сесиите най-често се използват за предварителни изслушвания
(снимка: CC0 Public Domain)
Виртуалните разговори като част от съдебни процедури изглеждат логичен отговор на пандемията Covid-19. Ала проучванията сочат, че този метод обичайно води до по-тежки присъди.
Благоевградски съдия е разпитал свидетел по дело посредством разговор през Facebook Messenger, разбра се тези дни. Свидетелят не можел да се яви на живо за разпит в България, защото бил във Великобритания и, поради карантинните мерки, нямало как да се върне. Така съдията взел решение да проведе разпита виртуално.
Началото
Инструментите за дистанционни разпити обаче не са новост в глобалната правосъдна система. Вярвате или не, двупосочната видео комуникация е влязла в съдебната зала преди почти 50 години. Съдия от щата Илинойс в САЩ за първи път използвал примитивен видеофон за изслушване на заподозрян, пуснат под гаранция, през 1972 г.
През следващото десетилетие Филаделфия и Флорида възприели подобна практика. Там съдии използвали телевизионни системи със затворен кръг за разговор със свидетели или заподозрени. Към средата на 90-те години някои съдилища предавали видео по локалните мрежи на компютрите (LAN), други по оптични кабели от телефонната система, а трети – чрез сателитно предаване.
Видео-сесиите най-често се използват за предварителни изслушвания, за да се спестят разходите и рисковете, свързани с транспортиране на подсъдимите от затвора до съдебната палата и обратно.
Първоначалното приложение на технологиите за предварителни изслушвания обаче не е минало безпроблемно. Когато в края на 90-те години в Чикаго практиката станала рутинна, скоро се разбрало, че удобството и ефективността имат своята цена: подсъдимите нямат възможност за контакт със своите адвокати.
Защитниците започнали да се оплакват, че нямат достъп до клиентите си за директна, лична комуникация. Нямали възможност да се намесят, да изтъкнат подробности от досиетата на обвиняемите, които могат да смекчат обвиненията, както и да представят други смекчаващи вината обстоятелства.
По-сурови наказания
Днес процедурите вече не включват подобни нарушения, но учени от Северозападния университет на САЩ са установили, че след намесата на видеокомуникациите съдебните решения стават по-сурови. Изследователите са проучили размера на паричните гаранции преди и след въвеждане на видео-разпитите и са установили, че преходът от изслушвания на живо към видео-изслушвания съвпада с 51 процента увеличение на размера на гаранцията.
През 2006 г., по време на съдебно дело в областта Кук, е оспорено използването на видеоразговори за изслушване под поставен под гаранция и то е определено като противоконституционно. След появата на данните от проучването на Северозападния университет през 2008 г. съдебният процес е оспорен и окръжният съд се завръща към изслушванията на живо при поставяне под гаранция.
Другаде пък видеокомуникациите продължават да се използват за предварителните изслушвания, но съдилищата въвеждат практиката назначените защитници да се изпращат на място при своите клиенти, в затвора, вместо да стоят в съдебните зали.
Дехуманизиращ ефект
Оказва се, че видео-изслушванията могат да поставят подсъдимите в неизгодна ситуация от гледна точка на визуална и звукова комуникация, показват проучванията. Хората изглеждат по-малко като хора, когато се гледат през екран. Това, според учените, оказва влияние върху резултатите.
Проучванията сочат, че има по-голяма вероятност хората да бъдат депортирани след имиграционните изслушвания, ако се появят на видео, отколкото лично; търсещите убежище е по-малко вероятно да го получат, ако в процеса участват чрез видео.
Влияние върху вземането на решение има самата технология. Оказва се, че това, което съдебните заседатели чуват при дистанционна връзка, несъзнателно влияе на вземането на решение.
„Аудио функцията при технологиите за видеоконферентна връзка използва филтър за средната честотна лента, който изрязва ниските и високите честоти на гласа, които обикновено предават емоцията”, се казва в доклад, финансиран от Министерството на правосъдието на САЩ през 2015 г. относно видео-изслушванията.
„Тази функция премахва критичните емоционални сигнали, които могат да бъдат използвани от съдебните заседатели, за да определят степента на разкаянието и характера на подсъдимия”, се казва още в доклада.
„Независимо дали сте пред съдия или пред съдебните заседатели, те преценяват доколко могат да ви вярват”, обяснява Питър Краца, президент на Асоциацията на адвокатите в наказателната защита в Пенсилвания, на когото се позовава The Markup. Според него, за да се направи правилна преценка, е нужно съдебните заседатели и подсъдимите да бъдат в едно помещение заедно, а не да се гледат през камери.