Варварството на електронните гривни за следене

Пандемията превърна в норма разширеното използване на електронни глезенни гривни за следене
(снимка: CC0 Public Domain)

Когато Covid-19 започна да се разпространява в началото на годината, бързо се възприе тезата, че затворите имат голям шанс да се превърнат в огнища на заразата. В отговор на това на много места по света системите за наказателно правосъдие започнаха да търсят алтернативи на лишаването от свобода.

Мнозина се обърнаха към електронните глезенни гривни-монитори като решение. Така става възможно бързо преместване на хората в безопасната среда на домовете им, запазвайки непрекъснат надзор.

В същото време службите в САЩ и Австралия започнаха да експериментират с използването на глезенните гривни за съвсем различна цел – проследяване на спазването на карантинните заповеди. Превръщането на следенето чрез глезенните гривни обаче е материя, с която трябва да се борави внимателно, защото негативите от нея могат да останат дори след пандемията, предупреждават специалисти.

Тревожна тенденция

Пандемията превърна в норма разширеното използване на електронни глезенни „гривни” за проследяване и то по целия свят. Това е тревожна тенденция, казват специалистите. Тя трябва да бъде контролирана и проучвана.

„Предишни изследвания показват, че глезенните монитори не намаляват рецидивизма при затворниците”, казва Лорън Килгор, докторант по информационни науки в Университета Корнел, в публикация по темата на MIT Technology Review. Неговите изследвания са фокусирани върху ролята на технологиите и данните във формирането на стигми, социалния контрол и неравенството.

„Също така технологията не е позната като инструмент за налагане на спазването на обществените здравни заповеди. Всъщност честата и дългогодишна критика към този род устройства е, че използването им реално носи значителна вреда”, смята Килгор.

Един от негативните аспекти е финансова тежест за ползвателите. Често пъти те са задължени сами да покриват разходите за носенето на глезенния монитор: плащат на частни компании, наети от съответните власти. Сумите могат да се окажат доста солени. Това кара някои да наричат глезенните гривни „длъжнишки затвор”.

Нерядко глезенните гривни причиняват физически дискомфорт – болка – на някои от носещите ги. От друга страна, този род устройства носят социална стигма, защото са широко свързани със системата на наказателното правосъдие и конкретно с насилниците. В този смисъл изискването да носиш монитор на глезена е подобно на това да носиш криминално досие на челото си – като дамгосан си.

И ако това не е достатъчно, мониторите нерядко имат технически проблеми като загуба на сигнала или отклонение, прекалено кратък живот на батерията или неточни сигнали, изпращани до агенциите за наблюдение. Подобни грешки допълнително усложняват живота на хората, които трябва да ги носят.

Тазгодишният скок в употребата на монитори се разви без достатъчно загриженост за потребителите или техните общности. Някои експерти определят като притеснително това настъпление на технологията за проследяване, при все, че тя изобщо не е предвидена за случая, за който се използва в контекста на пандемията.

Гривни или чипове

За разлика от други мерки за защита от вируса като например маските и ръкавиците, засиленото използване на глезенни монитори може и да не бъде прекратено с отмяната на извънредните ситуации, които са в сила на много места. Не е ясно и как ще се оцени засилената им употреба, когато вирусът вече не е заплаха.

Електронните монитори за глезен първоначално са вдъхновени от един комикс за супергерои и са въведени за пръв път за проследяване на задържаните под домашен арест в началото на 80-те години. В САЩ са популярни за проследяване на осъдените при пробация, условно освобождаване и предварително освобождаване.

Разпространението им не след дълго е стигнало дотам, че някои адвокати дори се застъпват за „правото на техните клиенти да бъдат наблюдавани”, като твърдят, че денонощното наблюдение е за предпочитане пред безчовечността на карцера. Наред с това затворите започват да предпочитат тези форми на следене, защото се забелязва, че намаляват финансовата тежест върху заведенията за лишаване от свобода.

Тези позиции релативистично позиционират глезенните гривни като „по-добри” от затвора – ала избягват тежката тема за „варварството” на самите устройства.

Темата започва да става гореща, казва Килгор, след като един член на градския съвет в Охайо наскоро дори предложи хората да бъдат маркирани с микрочипове: това, според него, би било „подходяща алтернатива”, като се има предвид, че чипирането на задържаните в предварителния процес „не може да бъде нехуманно, защото ние правим това с домашните си любимци”!

Подобни предложения са шокиращи. Те третират въпросите на човешките и гражданските права като „проблем с дизайна” и предполагат дори още по-инвазивни форми на проследяване.

Паралелно с това са налице и други усилия за препроектиране на мониторите с цел да улеснят правоприлагащите органи да анализират данните, които устройствата събират, или да направят устройствата съвместими с други системи за проследяване.

Цифрови окови

Търсенето на достойни, етични алтернативи на лишаването от свобода е важно, но електронните глезенни гривни не са етично или технологично ефективен отговор, категоричен е Килгор. „Вместо да твърдят, че глезенните монитори са „по-добри от бруталността на масовото затваряне, или че са решение за остри пандемични здравни кризи, специалистите в системата на наказателното правосъдие трябва да измислят как да се отърват от ползването на подобен род устройства, стига това да не означава завръщане към по-високи нива на карцериране”.

Ако не се предприемат действия сега, рискуваме все по-масовото използване на глезенни монитори за следене по време на пандемията да стане постоянно. Няма ясен план за това как ще се прекрати разширеното използване на тази „обезпокоителна” технология, след като пандемията бъде овладяна.

„Социалните експерти, хуманистите, държавните фигури, създателите на закони и политиците, членовете на общността и технолозите трябва да се обединят и да си говорят, за да проектират по-справедливо, по-достойно и хуманно технологично бъдеще, което е щадящо към нюансираните нужди на разнообразните потребители във всеки социален контекст”, казва Килгор.

Това, което е важно да направим сега, е да попречим този род технологии да „пропълзят” по-навътре в ежедневния ни живот.