Следенето на работното място „излиза извън контрол”

Използването на технологии за наблюдение се ускори от началото на пандемията
(снимка: CC0 Public Domain)

Натрапчивото и все по-активно използване на технологиите за следене на служителите на работното им място „излиза извън контрол”, предупредиха синдикати. Това може да доведе до широко разпространение на дискриминационни практики и несправедливо третиране – освен ако не се въведат по-строги регулации за защита на работниците. Апелът дойде от профсъюзния орган на Обединеното кралство, но касае работещите хора по цял свят.

Конгресът на профсъюзите (TUC) на Острова заяви, че внедряването на различни цифрови технологии за наблюдение на дейностите на работниците е ускорено след началото на пандемията. Мотивът е ясен: работодателите търсят начин да добиват по-добра представа за дейността на служителите, работещи дистанционно.

Наличните днес инструменти за цифрово наблюдение – често базирани на изкуствен интелект (AI) – позволяват на предприятията да виждат набор от данни за дейностите на служителите. Тези средства могат да записват всякаква информация, от клавишни комбинации и кликания с мишката до физическо местоположение и използване на приложения или уебсайтове.

Още през 2019 г. проучване на Accenture сред висши мениджъри бе установило, че 62% от предприятията „използват нови технологии, за да събират данни за своите хора и тяхната работа, за да придобиват по-практични идеи”. След началото на ерата Covid преминаването към дистанционна работа улесни по-нататъшното увеличаване на използването на подобни средства.

60% са обект на следене

Сега, в отговор на проучване, проведено от името на TUC, около 60% от работниците казват, че са били обект на някаква форма на наблюдение или следене от страна на своя работодател. Трима от всеки 10 са съгласни, че тези практики са се увеличили от началото на пандемията. Това бележи увеличение спрямо отчетните 53%, които са споделили подобно наблюдение преди две години, през 2020 г.

Най-следени са, според TUC, работниците в дигиталната икономика, а също и тези в сферите на финансовите услуги, търговията на едро и дребно, комуналните услуги. В тези области обект на следене са приблизително трима от всеки четирима работници.

Изкуствен разум взема решения

Още по-смущаващо е, че „работодателите делегират сериозни решения на алгоритми – като набиране на хора, повишения и понякога дори уволнения”, каза генералният секретар на TUC Франсис О’Грейди, цитиран от ComputerWeekly. „Работещите хора трябва да бъдат правилно консултирани относно използването на AI и да бъдат защитени от наказателните му начини на работа”.

Препоръки и изгледи

Какво може да се направи? Според TUC, решението е правителствата да законово да задължат работодателите да се консултират със синдикатите, преди да въведат каквито и да било автоматизирани системи за наблюдение, следене и особено за вземане на решения. Важен аргумент в този дебат е член 22 в Общия регламент за защита на данните (GDPR) – който дава на хората „правото да не бъдат обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирана обработка, включително профилиране”.

Наред с това, в началото на февруари 2022 г. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) съвместно призоваха предприятията и правителствата по света да поставят ясни ограничения върху наблюдението и следенето на работното място. Това има отношение и към намаляването на отрицателните ефекти върху психичното здраве на работниците, посочват двете организации.

За работниците и техните обединения е важно също така да са наясно, че темата за наблюдението и следенето на работното място следва да бъде обсъждана като част от аспектите, дискутирани при наемане и назначаване. Условията трябва да бъдат договорени между двете страни ида е налице взаимно съгласие.

Като положителен знак в посока зачитане на личното пространство на служителите се приема тенденцията все повече страни да приемат ново законодателство относно „правото на прекъсване на връзката”. Подобни норми разрешават на работещите хора да се „изключат” след края на работното време, като същевременно забраняват на шефовете да безпокоят служителите си извън границите на предварително определеното време за работа.