Бързото трансформиране на процесите и преминаване в режим на работа от вкъщи дава предимство на българските компании за изнесени услуги, заяви Илия Кръстев
(снимка: AIBEST)
Бизнесът с изнесени услуги в България е генерирал 2,9 млрд. евро през 2019 г., бележейки двуцифрен ръст. Секторът, в който работят 78 000 души, формира 5,5% от брутния вътрешен продукт на страната, сочи годишният доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
За поредна година индустрията на изнесените услуги бележи двуцифрен ръст в развитието си, като през 2019 г. оперативните приходи нарастват с 19,6 %. Предварителните данни ни за 2020 г. показват, че дори и тази година ръстът също ще остане двуцифрен.
Прогнозата за 2022 година сочи, че индустрията на изнесените услуги ще продължи да се развива като основен стълб в българската икономика, а относителния ѝ дял в БВП на страната ще достигне 8,9%. За сравнение, през 2018 г. този показател беше 5,2%.
Анализът, изготвен от SeeNews, включва данни за 610 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2019 г. В съотношението между двете подразделения на изнесените услуги превес имат ITO компаниите (ИТ изнесени услуги) – 322, докато броят на фирмите в сферата на изнесените бизнес процеси е 288.
Секторът на бизнес услугите и технологиите формира 3,5% от пазара на труда в България. В него са заети близо 78 000 души към края на 2019 г., което е с около 5000 души повече в сравнение с предишната година. Дори в предизвикателната 2020 г. индустрията продължава да наема нови хора, като към август 2020 г. броят на работещите в сектора достига 81 000 души (3000 служители повече спрямо успешната 2019 г.).
Данъците, които индустрията е внесла в държавната хазна през 2019 г., се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 г. или малко повече от предвидените разходи в бюджетната рамка на Столична община за здравеопазване през 2020 г. Едновременно с това, индустрията генерира 9,3% от всички разходи за заплати в икономиката през 2019 г. (при 8,5% за предходната година). Секторът се превръща в основа за развитието на новата средна класа на България.
„Изключително бързо успяхме да трансформираме процесите и да преминем в режим на работа от вкъщи. Много наши конкуренти в и извън Европа, не бяха толкова гъвкави и успешни. Трябва да капитализираме това предимство и да се позиционираме навреме като предпочитана дестинация за услуги с висока добавена стойност пред европейските компании”, коментира Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен директор на A Data Pro.
По неговите думи, степента, в която ще се възползваме от тази възможност през 2021 и 2022 година, ще бъде решаваща по отношение на това как България излиза от кризата, колко добре стои по отношение на глобалните си конкуренти и колко бързо догонва по-старите членове на ЕС по БВП на глава от населението.
През последните години индустрията на изнесените услуги продължава с регионалната си експанзия. Най-големите хъбове за изнесени услуги остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, като Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.