Успехът ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила
(снимка: CC0 Public Domain)
Eжедневната несигурност, причинена от промяната в начина на работа и очакваната икономическа рецесия вследствие на пандемията Covid-19, ще продължи и през следващите години. Ускорението на автоматизацията и нуждата от цифрови решения, дори и за основните ежедневни задължения, подкопават доверието в това, което хората са знаели, сочи анализ на Adecco Group за глобалните тенденции в развитието на пазара на труда в 13 държави от Източна Европа, Близкия Изток и Северна Африка, включително и България.
Най-добре подготвени за справяне с предизвикателствата на работната сила са страните с добра социална мобилност и широко разпространени професионални и технически умения. Паритетът между половете, интеграцията на етническите малцинства и приобщаването на работната сила играят ключова роля за осигуряване на по-плавен преход в промяната в начина на работа, сочи анализът.
Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от основно значение за справяне с евентуални бъдещи сътресения на пазарите на труда. Страните с публична и частна дигитална инфраструктура и технически интелигентна работна ръка показват по-добри резултати при управлението на нарушаването на трудовия процес в първите локдауни.
Правителствените социални мерки и относително по-ниската взаимозависимост от глобалната икономика помогнаха на страните от Източна Европа да покажат по-добри икономически резултати, отбелязват авторите на доклада.
Според анализаторите, успехът в бъдеще ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана работна сила. С енергично, но застаряващо население, страните от региона трябва да предлагат повече възможности за растеж и актуален опит за учене през целия живот, за да подобрят уменията на своите граждани.
Като отправна точка за състоянието на отделните държави преди ковид пандемията, анализът стъпва на Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите за 2020, като разглежда и процента на младите хора, които не са ангажирани нито в нито в трудовата заетост, нито в образованието.
При среден показател за Европа от 12,5%, държави като Турция (29,5%), Сърбия (19%) и Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда по отношение на младите хора. България се нарежда на 55-то място в света в Глобалния индекс на конкурентоспособност на талантите, като по данни на Евростат за 2019 г. младите хора у нас, които нито учат, нито работят са 16,7%.
Почти всички страни в региона срещат едно и също предизвикателство, а именно затруднения в намирането на квалифицирани служители, поради несъответствието между знанията, придобити в образователната система, и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Това е знак, че компаниите са една крачка пред образователните системи и трябва да помогнат на образователния сектор да се трансформира в по-практически приложима програма в близкото бъдеще, коментират от Adecco Group.
Обучението през целия живот все още не е приоритет както за вземащите политически решения, така и за частния сектор. Ако това обаче не се случи, ефектът от застаряването на населението ще се усети сериозно върху икономиките на държавите, предупреждава докладът.
Друг показател, който е проблемен за целия регион, е външната отвореност на пазара, в това число публично частни инвестиции, трансфер на технологии, мигрантски запас, международни студенти.
С малки изключения (като ОАЕ и Чехия), в повечето държави няма видими усилия за привличане на чуждестранни таланти или за интегриране на имигранти. Едно от обясненията за това е, че заплатите все още са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и имигрантите предпочитат да отидат там.
Паритетът между половете е още един маркер за по-добро разбиране на региона. Относителното равенство по отношение на броя и пропорциите на жените и мъжете често се разглежда като основно за социалния прогрес и стабилността. По отношение на завършилите жени (особено за завършилите висше образование), страните от региона имат добри резултати. Въпреки че общият процент на завършилите висше образование (на възраст между 25 и 64 години) е по-нисък, отколкото в западните страни, процентът на завършилите жени е по-висок от мъжете в повечето страни от Източна Европа. Това се вижда в страни като Полша, Словения, Унгария, Румъния или Сърбия. Разликата в заплатите между жените и мъжете е много ниска, но жените имат по-малко възможности за кариерно израстване на лидерски позиции.
Развитието на бизнес екосистемата показва как икономиките управляват аспектите на заетостта, производителността и подобрението чрез технологии. И това е нещото, което най-много липсва при почти всички държави, като най-малко точки по този показател получават Румъния, Сърбия, Тунис, Унгария и България. Комбинацията от ниско използване на технологиите, малки инвестиции в нововъзникващи технологии, заедно със скромните активни политики на пазара на труда, предполага зависимост от средно квалифицирана работна сила.
Повечето източноевропейски държави-членки на ЕС се представиха по-добре в усилията за възстановяване в първата пандемична вълна. Причината за това е, че икономиките им са по-малко зависими от глобалната криза. Това, заедно със силните макроикономически основи, плюс активните финансови сектори, даде на местните правителства тяхната устойчивост и гъвкавост.
„Един от ключовите фактори за успешното трансформиране на работния процес у нас беше, че България има една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа. Това позволи на много голяма част от компаниите да преминат много бързо към работа от разстояние. Работата от вкъщи винаги е била заклеймявана от местните работодатели като синоним на допълнителен платен отпуск и ниска ефективност. Изненадващо, реалността доказа обратното. Българското трудово законодателство е много традиционно и се нуждае от адаптация по отношение на гъвкавостта”, коментира д-р Ирина Йончева, мениджър „Човешки ресурси” в Adecco България.
Ключов елемент, който завинаги ще промени работната среда, е бързото възприемане на дистанционната работа, тъй като производителността на труда не се засяга, а дори нараства в някои сектори. Предварителните оценки показват, че половината от активната работна сила може да практикува работата си дистанционно.