Поведението на “момче-хулиганче” от страна на Facebook ще разпали гнева на законодателите
(снимка: CC0 Public Domain)
Решението на Facebook да попречи на хората да споделят новини в Австралия предизвика бурни реакции и тепърва ще оказва своето въздействие. Мярката беше порицана от законодателите по цял свят. Случилото се носи перспектива за много голямо, тектонично разместване на взаимоотношенията в сферата на социалните мрежи и медиите, на правителствата и новинарските организации.
Официални лица и медийни издатели от Обединеното кралство, Канада, Германия, Съединените щати заклеймиха действията на Facebook спрямо Австралия, определяйки ги като „антиконкурентни“. Държавните представители подчертаха необходимостта от „регулаторни мерки“.
„Това е един от най-идиотските, но и дълбоко обезпокоителни корпоративни ходове в живота ни“, коментира Джулиан Найт – депутат, който председателства комисията по цифрови технологии, култура, медии и спорт в британския парламент, пред телевизионния оператор Sky News. В изявление, споделено пред CNN Business, Найт заяви, че законодателите в Обединеното кралство ще използват „предстоящо ново законодателство, насочено към регулиране на компаниите в социалните медии“, за да гарантират, че платформи като Facebook популяризират „доверени източници на новини“.
„Това действие – това поведение на момче-хулиганче – което [Facebook] предприе в Австралия, мисля, ще разпали желанието на законодателите да предприемат действия“, добави Найт в интервю за Ройтерс. Същото виждане споделя и Дейвид Сицилин, конгресмен и председател на антимонополната подкомисията в парламента. „Ако все още някому не е станало ясно“, казва той, действията на Facebook в Австралия показват, че компанията „не е съвместима с демокрацията“.
„Да поставиш цяла държава на колене – да се съгласи с условията на Facebook – това е абсолютното признание за монополна власт“, каза той в публикация в Twitter.
Канадският министър на културното наследство Стивън Гилбо заяви в Twitter, че „действията на Facebook са крайно безотговорни и са застрашили безопасността на австралийския народ“. „Ще продължим да напредваме, за да въведем справедливо законодателство между [относно взаимоотношенията между] новинарските медии и уеб-гигантите“, добави той.
Издатели от цял свят се възползваха от повода да обстрелват платформата, която доминира в бизнеса с дигитална реклама заедно с Google. В Германия Федерацията на германските издатели на вестници (BDZV) призова правителствата да ограничат влиянието на Facebook. „Крайно време е правителствата по света да ограничат пазарната мощ на платформите“, каза Дитмар Волф, генерален мениджър на BDZV. „Фактът, че платформата просто затваря страници по своя воля, за да засили политическия натиск, показва къде точно в интернет се намира проблемът с американския мрежов монопол“, каза Волф.
Всеобщото недоволство последва решението на Facebook в сряда да забрани на австралийците да намират или споделят новини от местни и международни търговски обекти в „лицевата книга“. Това бе ескалация на битката с австралийското правителство заради нов закон, който предвижда да принуди технологичните компании да плащат на издателите на новини за съдържание, публикувано в социалните мрежи. Споделянето на връзки към новини от австралийски издатели бе ограничено и извън страната.
Facebook и Google се борят с издателите по цял свят в продължение на години заради начина, по който показват съдържанието. Медийните компании, които са загубили милиарди долари от приходи от реклама в онлайн платформите, твърдят, че технологичните гиганти трябва да им плащат за показване на медийно съдържание. Защитниците на платформите казват, че насочват огромна аудитория към новинарските уебсайтове напълно безплатно.
Междувременно законодателите вече предприемат разни стъпки за ограничаване на силата на платформите на социалните медии в полза на новинарските организации. Например, новите закони за авторското право в Европейския съюз изискаха Google да се съгласи да плаща на френските издатели на новини за тяхното съдържание – сделка, която скоро може да бъде повторена другаде.
Дръзкият ход на Facebook спрямо Австралия дойде след месеци на напрежение с австралийското правителство по отношение на предложения закон, известен като „Кодекс за договаряне с новинарските медии“. Компанията вярва, че дава на правителството твърде много правомощия да решава цената, която платформите плащат за новини и кои издатели ще получават възнаграждение. Facebook също така твърди, че предложеният закон игнорира стойността, която услугите му носят на издателите.
Степента на влияние на Facebook стана ясна, след като, наред с блокирането на новинарското съдържание, мрежата неволно замрази и акаунтите на пожарната и спешната помощ, благотворителните организации и правителствените здравни агенции. После Facebook започна да възстановява страници, които „не е възнамерявала да блокира“.
„Това е илюстрация на необикновената сила на една частна компания, която владее публичното пространство“, каза Расмус Нилсен, директор на Института за изследване на журналистиката Ройтерс. „Много правителства и политици по света са загрижени за това и искат по-пряк политически и регулаторен надзор върху това как социалните медии упражняват такава власт“, каза той пред CNN Business. „Аз лично смятам, че е доста проблематично, че Facebook е взела това едностранно решение без предупреждение или без преходен период. Но това е частна компания с комерсиална цел. Правят това, което вярват, че е в техен собствен интерес“, добави Нилсен.
Хенри Форе Уокър, председател на Британската асоциация на новинарските медии, заяви, че действията на Facebook показват защо регулаторите трябва да се координират глобално, за да създадат „наистина равни условия за конкуренция между технологичните гиганти и издателите на новини“. Това, което направи Facebook, е „класически пример за монополна сила, която е „побойникът в училищния двор“, опитвайки се да защити господстващото си положение“, добави Уокър, който е и главен изпълнителен директор на най-големия британски издател на местни вестници Newsquest.
Както Facebook, така и Google през последните няколко години въведоха схеми за заплащане на новини, докато властите по света обмислят нови закони, с които да държат под контрол социалните медии. Facebook, например, създаде Facebook News – раздел, включващ подбрани новинарски истории, където на избрани издатели се плаща за участието.
В опит да изпревари новото законодателство на Австралия, Google възприе съвсем различен подход. През последните дни търсачката обяви партньорства с някои от най-големите медийни организации в страната, включително News Corp. на Робърт Мърдок и Seven West Media. Системата се казва News Showcase. Тя дава на издателите контрол върху начина, по който съдържанието им се представя в платформата. Google казва, че е подписала договори с над 500 издателства по целия свят. News Corp. заяви, че ще допринесе със съдържание за News Showcase от публикации, вкл. на Wall Street Journal и The Times, като част от договора си в замяна на „значителни плащания“ от Google.
Но това не означава, че схватката е на път да приключи скоро. Изпълнителният директор на News Corp. Робърт Томсън заяви по-рано този месец, че „в Австралия ще бъдат въведени нови условия за търговия“, но този дебат вече се разпростира по целия свят“. „Няма сериозен дигитален регулатор където и да било по света, който да не изследва непрозрачността на алгоритмите, целостта на личните данни, социалната стойност на професионалната журналистика и дисфункционалния пазар на дигитални реклами“, каза той.
Професор Чарли Бекет, директор на Polis – медиен мозъчен тръст в Лондонското училище по икономика – казва, че опасността при договореностите между технологични компании и големи издатели е, че те идват за сметка на по-малките организации, които нямат влияние върху преговорите. „Така че, ако вярвате в [нуждата от] разнообразна, жизнена журналистическа индустрия, новият подход изглежда не помага за това“, каза той пред CNN Business. „Истинската загуба [за новинарските организации] е фактът, че рекламодателите предпочитат рекламирането в Google и Facebook и други мрежи – и са много по-малко заинтересовани от рекламирането в уебсайтовете на вестници“, каза Бекет.