Както и при други социални медии, за доброто прекарване в Clubhouse има значение кои са ти приятелите
(снимка: CC0 Public Domain)
Губернаторът на Якутия Айзен Николаев беше първият сред руските държавници, който се реши да изнася лекции в Clubhouse. Това е модерно приложение за аудио-чат, което набира скорост като нов вид „гласова“ социална мрежа. Според пресслужбата на администрацията на Николаев, темата е била „Якутск – градът на бъдещето“. Слушали са я ученици, студенти и общественици. Те са предложили, според прес-службата, ръководителите на регионите да използват по-често Clubhouse, за да обсъждат подобни актуални теми.
Наскоро стана известно, че броят на изтеглянията на приложението Clubhouse в света надхвърля 8 милиона. Аудио-чатът е изграден на неписания принцип, че има два вида хора – добри слушатели и добри говорители. Илон Мъск например е от добрите говорители – хората обичат да го слушат. И Марк Зукърбърг е добър говорител. Има още много хора, които умеят да говорят – омайни са, привличат вниманието, грабват, запленяват. Всички те лесно и бързо стават звезди в Clubhouse.
Макар все още само да набира скорост, приложението вече има „стаи“ за всякакви теми. Може би е дразнещо, че все още включването става „само по покана“ – поне в бета-версията. Човек трябва да получи покана от някой от съществуващите абонати, за да може да влезе. Освен това засега има само версия за iOS в App Store.
Разрастването обаче ще е бързо, като се има предвид, че всеки участник получава правото да разпрати 4 покани. Така че ексклузивният характер на Clubhouse няма да остане такъв задълго. Но засега той върши чудесна работа – усещането за ексклузивност създава мощна интрига, което е най-добрият маркетинг, отбелязва Vox.
Знаменитости, творци и хора, които умеят да развличат, вече са в приложението. Там са и гениите на Силициевата долина, търсещи инвеститорския интерес.
Как се пръкна Clubhouse
Clubhouse е идея на основателите Рохан Сет и Пол Дейвисън, които имат няколко опита за създаване на социални мрежи и твърдят, че това е най-новият им опит за социално приложение, което има цел да бъде „по-човешко“. Основната му отличителна черта е, че се базира на разговори, а не на публикации.
Събитията в приложението се случват в стаи, които са организирани в нещо като виртуална сцена. Домакинът и модераторите – на които е дадено правото да говорят – контролират потока на разговора, кой говори и кога. Като слушател можете да използвате функцията „вдигане на ръка“, но модераторът е отговорен да ви даде думата, ако прецени. И докато чат стаите за събития са временни и еднократни, потребителите могат да се присъединят и към публични и частни клубове с твърде обща категория като „технологии“ или „комфорт“, които често актуализират своя график на предстоящите събития.
Както и при други социални медии, за доброто прекарване и тук има значение кои са ти приятелите. От самото начало важна роля играе наличието на някакъв елемент на професионализъм (или най-малкото талант): популярните домакини и говорители обичайно са социално или професионално влиятелни личности. Големите чат-стаи обикновено се ръководят от утвърдени творци, инвеститори или предприемачи.
Има пространства, които са забавни, други са информационни, трети са направо скандални. Някои потребители са се натъквали даже на такива странни работи като стаи за мучене, където всички участници мучат. Като цяло откриването на интересните неща обикновено е дело на самия потребител.
Тук няма алгоритми, които да предлагат на потребителя нови интересни предложения. Clubhouse е отражение на съществуващите социални йерархии. И може би затова се насърчава и използването на цели, реални имена, вместо на псевдоними.
Технологичният репортер Уил Оремус твърди, че Clubhouse е „пълна антитеза“ на Twitter въз основа на начина, по който са сглобени социалните мрежи. „Структурата на платформата на Twitter е по същество плоска и отворена“, пише Оремус, „в смисъл, че почти всеки може да се присъедини, да се изкаже, да отговори на всеки друг и да има поне частичен шанс да достигне до огромна аудитория“. Обратното, Clubhouse е по-йерархичен и затворен.
Отворени дискусии
Автентичният, пълноцветен разговор се сочи като основната привлекателна черта на Clubhouse. Неговите основатели вярват, че предоставянето на място за дискусии може да „обедини хората“ и ефективно да разруши алгоритмичните ехокамери (наричани още „балони“), поддържани от повечето популярни платформи. В статия на Bloomberg през декември приложението е похвалено за своята „доброта“ и способността да „възстановява мирния дискурс и любезността, вместо да изостря напрежението“.
В началото на февруари Clubhouse влезе в международните заглавия, тъй като потребители от Китай, Тайван, Хонконг и Уйгур обсъждаха теми, които са забранени в Китай – такива като концентрационните лагери в Синдзян. Тези дискусии събраха хиляди слушатели. Китай побърза да блокира приложението, но редкият случай на трансграничен диалог осигури оптимистично настроение относно високата цел на платформата: да стане публичен форум за глобални разговори и идеи.
Концепцията е интригуваща, а големите платформи наблюдават възхода на Clubhouse. Twitter даже тества подобна функция, подобна на гласова чат-стая, наречена Spaces. За Facebook се говори, че също вече работи по конкурентни продукти.
Модерацията
Все пак някои критици са загрижени за възможността за институционално изключване и как съществуващите пристрастия могат да се засилват в чат-стаята. В Twitter журналистите Джесика Лесин от изданието „Information” и Тейлър Лоренц от „New York Times” твърдят, че някои високопоставени гости и домакини имат „навика“ да блокират журналисти, особено жени. Това пречи на репортерите да слушат разговори и предавания в Clubhouse, от които биха могли да се излъчат интересни репортажи и новини за широката общественост.
Остава отворен и въпросът за медиацията. Самоназначените модератори не винаги имат уменията да се справят с проблеми като тормоз, реч на омразата или дезинформация, а Clubhouse все още не е въвел граници за ограничаване на подобно поведение. През септември една тричасова дискусия за антисемитизма в черните общности в крайна сметка се превърна в порой от антисемитски коментари, вместо да бъде добронравна и благоприлична дискусия. Това разочарова мнозина потребители.
Критиците са предпазливи по отношение на толерантността на приложението към „случаен“ расизъм и ненавист към определени социални групи. Писателят Ники Онафуе наскоро писа за това как Clubhouse „усилва токсичните взаимодействия“, които някои групи хора и без друго изпитват в ежедневието си.
Наред с това на дневен ред стои и въпросът за управлението на дискусиите. Има определени тип потребители – хора екстровертни, бъбриви, чак досадни – които са склонни да „обсебват“ дискусиите. Тяхното участие би трябвало да бъде умело управлявано, но това изисква голяма ловкост от страна на модераторите.
Независимо от всички тези предизвикателства Clubhouse набира скорост и можем да очакваме скоро да бъде една от най-влиятелните социални мрежи.