Младите, неопитни родители губят средно 44 денонощия сън през първата година от живота на бебето
(снимка: CC0 Public Domain)
Когато младият бъдещ родител в днешно време потърси в интернет информация на тема бебе, върху него се изсипва порой от реклами на бебешки джаджи: бебефони, камери за бебета, сензори за бебешки сън, та даже и „смарт”-кошарки. Но дали тези технологии ни правят по-добри родители? Може би по-скоро ставаме неспокойни и нервни – и неспособни да възприемаме околния свят реалистично.
Интересна е историята на създаването на системата за бебешки мониторинг Nanit. „Приспиването на детето е един от първите проблеми, с които се сблъсквате като нов родител. Nanit ви помага да формализирате стратегията си”, казва Асаф Глейзър, основател и бивш главен изпълнителен директор на Nanit, цитиран от The Guardian.
Глейзър – плешив, гладко избръснат мъж – е бивш служител на израелските отбранителни сили. Завършил е докторантурата си в Technion, Хайфа, специализирайки машинно обучение и компютърно зрение, а по-късно е работил върху решения за системи за противоракетна отбрана.
Откъде-накъде такъв човек ще проектира бебешки джаджи?! Когато станал родител, Глейзър трябвало да работи до късно през нощта, грижейки се и за сина си Уди. Така мъжът започнал да се чуди за нещо, за което само бивш пилот на израелските военновъздушни сили би могъл да се чуди: мога ли да приложа машинно обучение при гледането на бебе?
Е, положителният отговор на този въпрос носи клиенти. Младите, неопитни родители губят средно 44 денонощия сън през първата година от живота на бебето. Бизнес-нишата, надушена от Глейзър, е огромна.
Бебефоните вече са отживелица. Сега се предлагат камери за нощно гледане и слушане на детето, „умни чаршафи”, които следят растежа на детето, пижами за регистриране на движенията на бебето по време на съм, смарт-чорапчета за измерване на базовите жизнени показатели като пулс и температура и т.н. Има даже и смарт-креватчета, които могат да люлеят детето в зависимост от данните за движенията и съня на малкото човече. Някои от тях се залюляват толкова „усърдно”, че изглежда сякаш се готвят да изстрелват бебето като ракета от космодрума Байконур.
Но какво мислят за това опитните родители? Запитана, една майка на 5 деца, пожелала анонимност, реагира първо със сумтене. „Нима ми трябва някой или нещо да ми казва как спи детето ми, като че ли аз не знам”, казва тя. Когато детето не е спало спокойно, родителят много добре знае това.
„Те са много хитри относно начина, по който се рекламират”, споделя относно технологичните устройства за бебешки сън д-р Рейчъл Мун от Университета на Вирджиния, където тя е ръководител на катедрата по обща педиатрия. Реално системите за бебешки мониторинг не предотвратяват проблемите с бебетата, които могат да възникнат по време на сън, подчертава Мун.
Може би до известна степен джаджите за мониторинг биха действали успокояващо за родители, чиито бебета са имали здравословни проблеми и особености при и след появата си на бял свят – например преждевременно родени. Такива бебета остават под наблюдение по-продължително време в болниците. Различните устройства за мониторинг на бебешките показатели могат да успокоят тревогите на родителите, озовали се у дома с дете, което доскоро е било наблюдавано 24 часа в денонощието от цял екип професионалисти.
Ала за по-голямата част от бебетата това ниво на проследяване е крайно ненужно, уверява д-р Мун. Джаджите по-скоро постигат обратния ефект: правят родителите нервни и неспокойни, склонни да се взират повече в статистики и графики, отколкото да обръщат внимание на самото дете.
Информационната бомбардировка, която „умните” уреди прилагат върху родителските сетива и разум, подвежда с усещането, че прави ситуацията по-понятна, по-разбираема. Това обаче постига обратен ефект: „филтърът на вниманието” ни се задръства и по същество спира да работи.
В крайна сметка опитът на многодетните родители показва, че няма джаджа на света, която да знае по-добре от майчиното око как се чувства рожбата, дали е добре или нещо я тормози, как спи и дали всичко е наред със здравето ѝ.