Номофобите търсят постоянен и интензивен контакт с технологичното устройство
(снимка: CC0 Public Domain)
Номофобията не е официално призната като психично разстройство от органите за грижа за общественото здраве. Тази фобия обаче може да бъде разглеждана като специфична ситуационна фобия, в зависимост от симптомите и проявленията.
Името „номофобия” идва от „фобия да останеш без мобилен телефон” („NO MObile PHOne PhoBIA”) и още се нарича синдром на изключването. Той описва страха от изключване, оставане офлайн, оставане без технологично устройство (смартфон, таблет, компютър, преносим компютър). Хората с този синдром търсят постоянен и интензивен контакт с технологичното устройство, което им създава усещането, че контролират ситуацията.
Причините за това могат да бъдат различни – от чувството за сигурност, което идва оттам, че човек може да се свърже с близки и познати по всяко време, и се стигне до служебните изисквания на някой, който трябва да е на повикване на практика 24 часа в денонощието, отбелязва Emergency-Live.
За съжаление зависимостта, при която човек не може да живее без интернет връзка и мобилен телефон, и страхът от прекъсване могат да доведат до тревожност и депресия. Много често дори самата идея човек да остане без смартфон или устройство за връзка към интернет предизвиква неразположение, безпокойство и дори агресия. Подобни чувства могат дори да доведат до суицидни мисли и/или поведение.
Терминът номофобия е въведен за първи път в Англия през 2008 г. по време на проучване, поръчано от британското правителство, за изследване на връзката между развитието на разстройства от тревожния спектър и прекомерната употреба на мобилни телефони.
Проучването е установило, че около 53% от британците, използващи мобилни телефони, изпитват високи нива на тревога и тревожност, когато „загубят мобилните си телефони, или когато батериите на устройствата им са изтощени, свършат лимитите им за говорене или нямат мрежово покритие”. Проучването разкрива и, че приблизително 58% от мъжете и 47% от жените биват засегнати от тревожност при прекъсване на връзката с мобилния си телефон.
Все още е спорно до каква степен номофобията може бъде облекчена или повлияна от наличието на специфични психологически променливи и/или персонологични измерения. Многобройни проучвания са изследвали такива променливи, като установяват както наличието на високи нива на екстровертност и невротизъм, така и ниски нива на самочувствие, високи нива на импулсивност, свързани с повишени нива на тревожност.
Става все по-трудно да се прави разлика между човек, който става номофобичен в резултат на пристрастяване към смартфон, и човек, който развива номофобия като следствие на някакъв провокиращ фактор и съвместното присъствие на тревожно разстройство. Появата на проблема обаче придобива тревожни размери в световен мащаб.
Сигнали за номофобия
Признаците на разстройството често обхващат:
- редовно ползване на мобилен телефон и отделяне на много време за него;
- вечно носене на едно или повече устройства и непременно зарядно устройство, за да се избегне ситуацията телефонът да остане без батерия;
- поддържане на кредитните лимити в добро състояние;
- безпокойство и нервност при мисълта, че няма телефон, че може да се загуби, че може да е недостъпен или неизползваем;
- постоянно наблюдение на екрана на телефона, често поглеждане към него – за да се види дали са получени съобщения или обаждания, в какво състояние е батерията;
- абсолютно постоянно поддържане на телефона включен, през цялото време;
- лягане с телефона или таблета в леглото;
- използване на смартфона на неподходящи места.
Това са повечето психологически и поведенчески характеристики, които отличават пристрастяването от внимателното, контролирано използване на смартфон.
Симптоми
Симптомите, които медиците разпознават, могат да включват:
- тревожност;
- промени в дихателната функция;
- обилно изпотяване;
- ажитация (склонност към агресия);
- дезориентация;
- тахикардия;
- тремор.
Това са симптомите, често наблюдавани при човек, страдащ от номофобия. Изследователите уточняват, че засега най-засегнатите хора са тези, принадлежащи към групата деца и юноши.
Ами лечение?
Лечението на номофобия все още е много ограничено. При някои хора психологическата терапия се комбинира с психофармакологична терапия.
Известно е, че за тези, които страдат от номофобия, става от съществено значение да се възстанови контактът с реалния свят, да се установят отново междуличностните взаимодействия в реалния живот и връзките „vis à vis” (подход на реалността или терапия на реалността).
Много важни са заниманията с практически и конкретни дейности като рисуване, градинарство, игра на открито и др. Всичко това отклонява вниманието на номофоба от използването на смартфона и му създава позитивни преживявания, свързани с реалния живот.