Наночастиците се очертават като ефективен начин за доставяне на хапчета с инсулин в организма
(снимка: CC0 Public Domain)
Изследователи от Йейлския университет разработиха ново перорално лекарство за диабет тип 1. При тестове с мишки лекарството не само бързо регулира нивата на инсулин, но също така възстановява метаболитните функции и спира възпалението, което потенциално може да предотврати заболяването.
Диабет тип 1 започва, когато имунната система на човек атакува и унищожава бета клетките в панкреаса. Тези важни клетки са отговорни за производството на инсулин – хормон, който превръща глюкозата в енергия. Затова пациентите се нуждаят от инсулинови инжекции няколко пъти на ден.
Приемането на перорални инсулинови хапчета би било много по-проста и по-малко инвазивна процедура от инжекците, но за съжаление инсулинът се разгражда в стомаха, преди да влезе в кръвта. Много учени експериментират с различни методи, за да помогнат на инсулина да оцелее в това „пътешествие”.
Така например, използват се защитни покрития, капсули с микроигли, които директно инжектират инсулин през лигавицата на стомаха, и дори наночастици, които влизат в кръвния поток и след това освобождават инсулина само при високи нива на глюкозата.
В ново изследване учени от университета в Йейл са разработили носител на лекарства от наночастици, който не само може безопасно да транспортира инсулин до панкреаса, но е и полезен сам по себе си – неговата черупка има терапевтични свойства.
Този нов носител на лекарства се състои от урсодезоксихолова киселина – жлъчна киселина, произведена естествено в тялото, която изследователите са полимеризирали. Това му помага да се свърже по-добре с рецепторите в панкреаса, подобрявайки метаболитните функции и дори намалявайки броя на измамните имунни клетки, които унищожават бета-клетките.
„Това е двустранен подход. Той насърчава нормалния метаболизъм и също така коригира имунните дефекти в дългосрочен план. Така ефективно лекувате болестта, като поддържате нивата на инсулин”, казва Тарек Фахми, автор на изследването.
Екипът е тествал наночастиците при мишки с диабет тип 1 и установява, че те работят за повишаване на нивата на инсулин, докато жлъчните наночастици намаляват възпалението и възстановяват метаболитната функция.
Учените също така установяват, че инсулинът, приложен чрез орални капсули, действа около седем пъти по-бързо от инсулина, прилаган чрез стандартна подкожна инжекция. Важно е да се отбележи, че подобни резултати са получени при тестове с прасета.
Резултатите са доста обещаващи, но разбира се, ще трябват още изследвания, за да се разбере дали тези ползи ще бъдат достъпни за хората. Екипът казва, че наночастиците могат да се използват и за транспортиране на други молекули, което потенциално ще помогне за лечение на различни заболявания.