Социалните мрежи ерозират културата на резерватите

Екзотичните места са популярни в социалните медии, но това често е за сметка на местната култура
(снимка: CC0 Public Domain)

В разгара на блокадите заради пандемията миналата година, като повечето дейности на закрито са отменени, Кристъл Си Беаринг решава да направи това, което правят и много други: да излезе навън. Си Беаринг и нейното семейство бродят из красивите планини и реки, които заобикалят дома им в резервата Уинд Ривър в Уайоминг. Като заместник-директор на Службата за опазване на историческото племенно наследство на Северен Арапахо ѝ харесва колко други семейства също се наслаждават на земята. Но в същото време я обхваща страх…

Притеснява се заради хората, които публикуват в социалните медии снимки на каменните кръгове, петроглифите или други защитени обекти наоколо. „Хората виждат тези неща в социалните медии и искат да дойдат да ги видят сами”, обяснява тя пред The Verge. „Те не осъзнават динамиката на резервата – и че ние имаме свои собствени закони и разпоредби, които трябва да се спазват”.

Тревогата на Си Беаринг отразява нарастващото предизвикателство за местните племенни общности: как да защитят специфичната си култура от опасностите на глобалното внимание. Потребителите, които не са част от коренното население, често не разбират, че начинът, по който консумират съдържание в социалните медии, може да представлява заплаха за културата на коренното население. А за племена, които се борят срещу културното претопяване, онлайн споделянето на местните уникални особености може да е опустошително.

За хора като Си Беаринг щетите, нанесени от снимките в социалните мрежи, са осезаеми. Ловци и риболовци от къде ли не идват да видят забележителностите. Броят на тези чуждоземни хора е огромен, те идват с моторни лодки из езерата в резервата и ловят риба в райони, където това е забранено по религиозни или екологични причини. Частни самолети преследват стада животни из племенна земя – изрично нарушение на племенния суверенитет и закона. Когато племето поставя табели за забраненото поведение, нарушителите ги събарят.

„Сложихме такива знаци навсякъде, но те обикновено биват строшени, застреляни, свалени, унищожени по някакъв начин”, казва жената. „Ето пред какво сме изправени”.

Племенните резервати като Уинд Ривър са само един от многото примери за райони с специфична култура, които се управляват от коренното население, подобно на северните арапахо. Те искат да опазят своите исторически забележителности и особености: мегалитни образувания, дървета, местности и др. За тях сблъсъкът с нашествието от заинтригувани туристи е шокиращо. Появата на чуждоземни ловци, които избиват местните животни и ловуват в забранени територии, е само щрих от ужасяващата картина.

Много от хората в резервата споделят, че се притесняват да ходят из собствените си земи, защото агресивни групи външни лица ловуват, лагеруват, оставят след себе си отпадъци, унищожават обекти. В същото време местните общности обичайно нямат достатъчно хора, които да обхождат обширните територии и да пазят, да охраняват.

За да намали рисковете от подобни нарушения, Си Беаринг настоява за увеличаване на броя на табелите и знаците, за по-голям човешки ресурс от пазачи на земите и дивеча, по-строг процес на издаване на разрешителни за лов. Надеждата е в резервата да идват само хора, които всъщност възнамеряват да ловуват или ловят риба по уважителен и законен начин, а не бракониери или купонджии, които просто се опитват да се озоват на екзотично място, което са видели в публикация във Facebook.

Въпросът за експлоатацията на подобни кътчета от света е особено спешен в социалните медии, казва Аманда Черомия от „Лагуна Пуебло”, друг племенен резерват. Черомия вижда платформите на социалните медии като мощен начин за запазване на културата на коренното население поради това колко бързо дадена публикация може да се разпространи и да привлече помощ.

Но това бързо разпространение носи и риск от злоупотреба. Тя е огорчена от неща като това деца, които не са от коренното население, да имитират танци на Пуебло, видени в TikTok. Подобни имитации създават стереотипи и лишават местните танцови обреди от техния културен контекст, казва Черомия.

Противно на очакванията тя самата е активен потребител на TikTok. Публикува за живота на коренното население. Има близо 20 000 последователи в платформата. Нейните видеоклипове редовно се радват на десетки хиляди гледания.

Балансирането на достъпа и знанията със защитата на културата и традицията е постоянна битка, казват специалистите. Но ключът към успеха е да се даде пространство на местните общности да изразят себе си и да им позволи да решат какво и кога може да се споделя относно техния специфичен начин на живот, тяхната култура. Популярността на „екзотичните” места става все по-голяма, но това не бива да идва с цената на експлоатация на коренното население от не-местните жители.

Дигитализирането на местното културно наследство е тенденция, която допълнително безпокои специфичните, местни общности с уникални култури. Стремежът информацията да стане по-достъпна трябва да се балансира с нуждата от опазване на характера и контекста на местните традиции, смятат общественици.

Донован Пийт, програмен надзорник в Националната библиотека на Навахо, се опитва да намери този баланс и да направи някои материали достъпни онлайн, запазвайки други офлайн. Казва, че най-важното е знанията да бъдат съхранени, но когато някой черпи от тях, нужно е и да даде свой принос за общността.