В много сфери от живота хората ще продължат да работят дистанционно и след Covid
(снимка: CC0 Public Domain)
Две години след началото на пандемията Covid-19 все повече експерти загатват за края на пандемията. И е очаква той да настъпи скоро. Двете години обаче промениха из основни ролята, която технологиите играят в живота ни.
Краят на пандемията
Краят на пандемията се вижда, казват все повече здравни експерти. Този оптимизъм се посреща със смесени чувства – дори и сред самите специалисти. Реално никъде няма дефиниция какво означава „край на пандемията”. Има, общо взето, два възможни сценария, отбелязва CNET.
Единият сценарий е вирусът да бъде изличен от лицето на Земята. Представяте ли си – нула нови случаи, нула стари случаи, навсякъде по света, постоянно. Вторият възможен сценарий е вирусът да стане „ендемичен”: той продължава да циркулира из популацията, но не предизвиква големи проблеми – вече не е голяма заплаха за здравето на повечето хора.
Нещата отиват към втория сценарий, според текущата експертиза. В проучване на Nature от януари 2021 г. сред над 100 имунолози, вирусолози и изследователи на инфекциозни заболявания почти 90% смятат, че коронавирусът ще стане ендемичен. Стадният имунитет ще предпазва голямата част от хората.
Унищожаването на вируса е малко вероятно – през цялата история на човечеството има само две болести, които са били напълно унищожени: едрата шарка и вирус по говедата, наречен „говежда чума”. Дори човешката чума е все още жива.
Накратко, вирусът ще остане. Няма да има тържествен край на пандемията, внезапен, грандиозен и ясен, подобно на края на годината, който отбелязваме с празничен ден и среднощно пиршество.
А животът с ендемичен вирус е досущ като живота с грипа. Вирусът H1N1, причинил пандемията от „испански грип”, някога е убил повече от 50 милиона души (1918-1919 г). Този вирус никога не е изчезнал – той е генетичният прародител на сезонните грипове, които все още циркулират всяка година. Но сега грипът води до много по-малко смъртни случаи и влияе на живота ни слабо.
С други думи, можем да очакваме наистина да се завърнем към нормалния начин на живот – почти такъв, какъвто беше преди ерата на коронавируса. Почти.
Теле-работа
Нещо, което няма да е „както преди”, е разпределеният начин на работа. В много сфери от живота хората ще продължат да работят дистанционно – от своите домове, домашни офиси, вили, селски къщи, градини, кафенета, пространства за споделена работа. Това са, общо взето, всички професии, свързани с работа предимно пред компютъра.
Компактността на лаптопите и разгръщането на безжичните мрежи от всички видове и поколения правят възможно за мнозина да си „вземат” работата под мишница и да идат да работят където им е най-комфортно.
Приучаването към този модел на работа беше трудно и шоково за повечето организации. Най-трудно беше то за онези, които отговарят за сигурността на корпоративните ИТ инфраструктури. Но те се справиха блестящо, въпреки чудовищното натоварване.
Възможността за дистанционна работа обаче преобърна пазара на труда. Това ще остане един от ключовите критерии за избор на работодател. Фирмите, които настояват на офисната форма на работене, ще загубят ценни кадри, лишавайки ги от възможността да работят дистанционно.
Навярно много работодатели ще осъзнаят това и ще запазят дистанционния начин на работа като част от практиките си. Самите служители, работещи дистанционно, още дълго ще търсят правилния баланс между работа и личен живот – най-вече методите за очертаване на границата между двете неща.
Офисите, разбира се, няма да изчезнат. Те ще продължат да бъдат важно средище за работещите хора, най-вече за екипите, които имат нужда от жива връзка „лице в лице” по време на процесите, които предполагат някаква форма на съвместно творчество.
Със сигурност последното ще се отрази на пазара на имоти. Много мениджъри скоро ще усетят, че не е необходимо да поддържат огромни офиси, ако в повечето време те са запълнени, да речем, наполовина.
Дистанционно учене
Възможността за дистанционно присъствие промени и училищния живот. За нещастие на децата в школска възраст вече трудно ще може да се стигне до „грипна ваканция”. В периодите на по-активно заразяване с вируса, например при разгръщането на нова мутация, може би ще има периоди, в които децата няма да посещават класните стаи. Но това няма да са ваканции.
И учители, и директори вече знаят как да използват компютрите, мрежите, софтуера, интерактивните технологии – учебният процес ще се прехвърля онлайн, когато е необходимо да запазим физическа дистанция заради масово заразяване.
Този ритъм не е непознат за училищните среди. И преди Covid-19 имаше грипни вълни, общо взето, всяка пролет и есен. Сега тези вълни няма да водят до пълно прекъсване на учебния процес, а до временното му преместване онлайн.
Видеонаблюдение и AI
Най-протиречивият напредък на технологиите в резултат на пандемията остава разгръщането на системи за повсеместно видеонаблюдение с елементи на изкуствен интелект. Такива системи бяха разработени с цел проследяване на движението на хората, стриктно спазване на карантинните мерки, залавяне на нарушители и проследяване на контактите с цел ранно известяване. Но с това се отвори кутията на Пандора.
Възможностите всеки да бъде следен на всяко обществено място, разпознат на всяка крачка, да се знае кой с кого се е срещал, кога, къде и за колко време… са в пълен разрез с принципите на лична неприкосновеност. Наличието на подобни технологии може лесно да се превърне в средство за репресии.
А човешката история показва, че почти всякога, когато един инструмент дава подобни възможности, се намират и злонамерени играчи с достатъчно силна власт и тъмни интереси, които да се възползват от инструмента.
Бъдещото внедряване и развиване на технологиите за видеонаблюдение, разпознаване и следене на обществени места ще остане „територия” на продължителен дебат и дори борба между крайностите. Намирането на разумния баланс ще отнеме време – навярно доста повече, отколкото ще е нужно за приключване на ерата на пандемията Covid-19.