Метапространството – откъде идва идеята за този нов свят

Какви ли изобретения и творби ще роди новият парад на иновациите – метавселената
(снимка: CC0 Public Domain)

Метапространство – тази дума, която се появи само преди няколко месеца, вече е една от най-често споменаваните, когато става дума за технологичния напредък. Метаморфозата започна през юли 2021 г., когато Facebook обяви, че ще посвети следващото десетилетие на сбъдването на метапространството. Звучи чудно: всепоглъщащ, реалистичен, богат дигитален свят, съчетаващ комуникацията на социалните медии, забавленията на онлайн игрите и удоволствията на разширената и виртуална реалност.

До декември 2021 г. редица други големи технологични компании последваха новия култ. Сред тях са Microsoft, Intel и Qualcomm, Disney, но и много други. Те имат своите собствени, доста детайлни планове за метапространство. И ето, че до CES през януари 2022 вече започна да изглежда, че абсолютно всеки бизнес има своя визия за метапространството. Коя по-реалистична, коя по-наивна, някоя невероятна, а друга банална – няма значение, всички имат някаква представа какво предстои да се случи.

Има известна съблазнителност в новините, които представят дадена технология като голяма новост. Погледнато по този начин, бъдещето е пространство на преоткриване и безкрайни възможности, отбелязва MIT Technology Review. Но историите са продължение на предисториите. За мнозина е ясно, че понятието метапространство не е ново. Откъде идва?

Често срещан отговор – ясен и подреден – е, че идва от научнофантастичния роман на Нийл Стивънсън от 1992 г. „Снежна катастрофа”, който описва компютърно-генериран виртуален свят, възможен чрез софтуер и световна оптична мрежа. Действието се развива в Лос Анджелис в 21-ви век и в книгата светът е объркан, пълен със социални неравенства, сексизъм, расизъм, затворени общности, следене и наблюдение, хиперкапитализъм, алчни мегакорпорации и корумпирана полиция.

Някои разпознават предшественика на метапространството другаде – във вселената на Second Life, пусната през 2003 г. Тя е дело на Филип Росдейл и Linden Lab. Росдейл е много откровен за начина, по който е бил вдъхновен от „Снежна катастрофа”. Той обаче е преразгледал идеята от перспективата на собственото си мислене за виртуалните светове, техните обитатели и етиката им. Second Life е замислена да бъде „3D онлайн свят, създаден и притежаван от своите потребители”. Е, големият успех е факт, поражда неописуем интерес, антрополозите изследват явлението, политиците го обсъждат…

Но, според Женевив Бел – директор на Школата по кибернетика при Австралийския национален университет в Канбера – корените на идеята за метавселената са далеч по-назад във времето. Преди Second Life. Преди виртуалната и разширената реалност. Преди мрежата и интернет. Преди мобилните телефони и персоналните компютри. Преди телевизията, радиото и филмите.

Бел се връща назад в историята чак до 1851 г., когато лъскава сграда от желязо и стъкло се издига в лондонския Хайд парк. Там има ярки светлини и хидравлични преси (задвижвани от скрита парна машина), електрически телеграми, прототип на факс-машина, механични птици в изкуствени дървета, подводница, оръжия, първите и реалистични скулптури на динозаври в реален размер, тоалетни с промиване – въобще върхът на техниката и автоматиката на онова време. За всеки показван апарат има табели, обявяващи страната на произход.

Шоуто заема 92 000 квадратни метра. Наричат го Кристалния дворец. Голямата изложба на произведенията на индустрията на всички нации е идея на принц Алберт. Показани са повече от 100 000 експоната от цял свят. Самата кралица Виктория присъства поне 30 пъти. За петте месеца на изложението Кристалният дворец привлича няколко милиона посетители и набира внушителна сума приходи от посещаемост: еквивалент на 35 милиона долара днешни пари.

Това голямо изложение дава началото на повече от век световни панаири – пространства за зрелища и чудо, където посетителите са привлечени от възможността да се „потопят в бъдещето”.

В САЩ набира скорост прословутото Световно изложение в Чикаго – цял град с повече от 200 специално построени сгради, варосани и блестящи, демонстриращи разнообразни футуристични технологии като напълно електрическа кухня със съдомиялна машина, електрически инкубатор за пиле, сеизмограф, кинетоскоп, прожектори, телеграфия с морзова азбука, многофазни генератори на енергия, движещи се пътеки и първото в света виенско колело.

Панаирът в Чикаго става световноизвестен и притегателен за хора от всички краища на света. По-нататък се появяват и други зрелищни панаири и мини-градчета, чиято цел е да потопят хората в измислени измислени светове или представи за бъдещето. До някаква степен такива са дори Дисниленд и шоуто за потребителска електроника в Лас Вегас.

Влиянието на тези светове, създадени от собственото ни въображение, не бива да бъде подценявано, казва Бел. Можем да видим паралела между Кристалния дворец и метапространстовото. Създателите на технологиите обещават забележителни бъдещи постижения, изпълнени с великолепие и лекота. Хората са привлечени от новото, креативното, бъдещото. За всеки посетител е въпрос на гордост и самочувствие, че се „докосва до бъдещето”, че е иновативно мислещ, че е в крак с напредъка на технологиите и „развитието на света”.

От друга страна, трябва да сме наясно и, че тези демонстрации разширяват и възпроизвеждат съществуващите структури на властта чрез своя избор на експонати и участващи производители – фактор, в който винаги има много политика.

И не на последно място… Големите технологични панаири в крайна сметка провокират и вдъхновяват цяло поколение от изобретатели и мислители. Там са били хора като Чарзз Дикенс, Луис Карол, Чалрз Дарвин, Карл Маркс, Майкъл Фарадей, Самюел Колт и др. Много от техните изобретения и творби са вдъхновени от видяното на панаирите.

А какви ли изобретения и творби ще вдъхнови метапространството?