Идеите, генерирани от виртуалните екипи, се оказват по-малко креативни
(снимка: CC0 Public Domain)
Във времена, когато дистанционната работа вече е приета за нормална практика, изследователите се стремят да анализират последиците от виртуалната комуникация относно служебни задачи, които традиционно винаги са били провеждани лице в лице. Ново проучване, публикувано в списание Nature, се фокусира върху това как технологиите за видеоконферентна връзка влияят върху качеството на сътрудничеството и творческата дейност. Резултатите показват, че виртуалните инструменти може би имат недотам добро влияние при генерирането на нови и уникални идеи, колкото личните взаимодействия.
Вече е видно, че много хора не искат да се завърнат към традиционния начин на работа – от понеделник до петък, от 9 до 17 ч., в офис. Рязкото преминаване към работа от дома през 2020 г. подчерта колко гъвкави могат да са много работни места, а проучване на Harvard Business Review установи, че повече от половината от работещите не биха искали да прекарват повече от два дни в седмицата в офиса.
В този хибриден формат на дейност от решаващо значение за бизнеса е да знае какви видове работа трябва да се извършват лично и какво може да се постигне ефективно от разстояние. Новото изследване се фокусира върху генерирането на креативни идеи – тази класическа форма на мозъчна атака, при която група хора работят заедно, за да измислят нови идеи.
Първата част от изследването включва групирането на 602 доброволци по двойки, след което те са помолени да измислят уникални приложения за ежедневни неща, като например фолио с балончета. Половината от двойките работят физически разделени – в отделни стаи – и брейнстормингът се реализира чрез устройство за видеоконферентна връзка. Другата половина от кохортата работят заедно, намирайки се в една и съща стая, очи в очи. Анализът на големия брой генерирани идеи сочи, че виртуално работещите двойки са генерирали с около 14 процента по-малко идеи от колегите, разговарящи очи в очи.
След това креативността на генерираните идеи е оценена от малък панел от обучаващи се съдии, които оценяват всяка идея по скала от 1 до 7, където 1 ще рече „никак иновативна или креативна”, а 7 се отнася за „много иновативни или творчески идеи”. Оказва се, че идеите, генерирани от екипите, работили на живо, в повечето случаи биват оценени като значително по-креативни в сравнение с идеите, генерирани от виртуалните екипи.
Обяснението на това защо виртуалните взаимодействия водят до намаляване на креативността идва тогава, когато изследователите разглеждат данните от проследяването на очите, събрани по време на експериментите. Предишни проучвания показват, че хората са по-изобретателни, когато погледите им не са фокусирани. Гледането в пространството, краченето из стаята или дори играта с безобиден предмет са поведения, които имат пряка връзка с творческата мисъл.
Данните от проследяването на очите обаче разкриват, че двойките, използващи видеоконферентна връзка, се взират директно един в друг два пъти повече от двойките, работещи очи в очи. Смята се, че този вид интензивен когнитивен фокус върху партньора ограничава творческите процеси. Когато в края на експеримента двойките преминават към избор на най-добрата идея, виртуалните двойки се представят добре, защото този процес изисква повече познавателен фокус и аналитични разсъждения, казват учените.
Все още е рано за категорични изводи, но на работещите чрез видеоконферентна връзка може да се препоръча да изключват камерите си по време на процеса на брейнсторминг, за да могат хората да се разхождат, да си играят с предмети, да блуждаят с поглед – препоръчва Мелани Брукс от Columbia Business School и водещ автор на новото изследване.
Втората част от изследването включва по-голям полеви експеримент, обхващащ близо 1500 субекта от целия свят. Всички участници са инженери от телекомуникационна компания и са натоварени със задачата да създадат идеи за нови продукти за компанията.
Двойките отново биват разделени между лични взаимодействащи и виртуално общуващи. Резултатите сочат, че лично работещите двойки последователно излизат с по-голям обем нови идеи в сравнение с двойките, работили чрез видеоконферентна връзка. Но интересното е, че качеството на крайните идеи, избрани от всяка двойка, в крайна сметка не се различава между двата вида групи.
„Фактът, че ние възпроизвеждаме отрицателния ефект на видеоконференцията върху генерирането на идеи в нашата експериментална среда, предполага, че негативният ефект от видеоконферентната връзка вероятно няма да отслабне, ако хората са по-запознати със софтуер като Zoom или имат повече опит в генерирането на идеи и работата заедно с екипите си”, казва Брукс, цитирана от NewAtlas.
Това ново изследване е част от разрастваща се област на проучвания, търсещи плюсовете и минусите на зависимостта от виртуалните работни среди. Миналата година екип от университета Карнеги Мелън демонстрира как изключването на видеото по време на умствено интензивна задача може да подобри колективната интелигентност на групата.
В друго проучване на Станфордския университет се видяха механизмите, залегнали в основата на т.нар. „умора от Zoom” – уникалния феномен, при който дългата видеосреща може да се окаже по-изтощителна от личната среща със същото времетраене.