Ускоряват Големия адронен колайдер до рекордни нива

Най-мощният ускорител на частици ще бъде “овърклокнат” до 13,6 трилиона електронволта
(снимка: CERN / YouTube)

Големият адронен колайдер (LHC), който възобнови работата си след модернизация, ще бъде „овърклокнат” до рекордна енергия от 13,6 трилиона електронволта (TeV). Повече от три години работа на учените по актуализиране на софтуерния и хардуерния компонент на колайдера ще позволи на най-мощния ускорител на частици в света да продължи да работи около 4 години, осигурявайки недостижим досега потенциал за нови открития.

Проектът, наблюдаван от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), беше рестартиран през април и постепенно ще заработи на максимална мощност. LHC машината и нейните инжектори са пуснати в експлоатация, за да работят с нови лъчи с повишена интензивност и енергия. Благодарение на това, учените ще могат по-ефективно да изследват природата на Хигс бозона „с безпрецедентна прецизност чрез нови канали”.

В допълнение, учените ще имат възможност да изследват други недостъпни досега процеси и да подобрят точността на измерванията, за да се справят с належащи проблеми като природата на „асиметрията” на присъствието на материя-антиматерия във Вселената. Освен това ще бъдат изследвани свойствата на материята при екстремни температури и плътност и ще се търси „кандидат” за тъмна материя – както чрез директно търсене, така и чрез прецизни измервания на свойствата на вече известни частици.

CERN информира за по-нататъшно изследване на Хигс бозоните и по-специално на възможността за разпадането им на частици тъмна материя. Като част от програмата за изследване на тежки йонни сблъсъци е планирано изследване на кварк-глюонна плазма – вещество, за което се предполага, че е съществувало 10 секунди след Големия взрив, в резултат на което, според съвременния научен модел, се е формирала Вселената.

Пускането на колайдера на максимална мощност е планирано за днес. Прякото предаване започва 16:00 часа българско време и ще може да се наблюдава в YouTube канала на CERN.

Коментар