Големият адронен ускорител помогна на учените да открият дълго търсения бозон на Хигс (снимка: Anna Pantelia/CERN)
Предложение за нов, 100-километров ускорител на частици под Женева се присъедини към международната надпревара за наследник на Големия адронен ускорител, който да помогне за разгръщането на човешкото знание относно материята.
Съществуващият ускорител (LHC), който започна работа през 2008 г., е 27-километров тунел под швейцарско-френската граница. Той помогна на учените да открият дълго търсения бозон на Хигс – частица, която осигури „липсващото звено“ в стандартния физически модел, обяснявайки защо обектите имат маса.
Бъдещият кръгов ускорител (FCC, от Future Circular Collider) бе предложен от повече от 150 университета и научни института. Той ще представлява огромна тръбна верига, почти четири пъти по-дълга и 10 пъти по-мощна от LHC в CERN – Европейския център за ядрена физика.
Първоначално бъдещият кръгов ускорител ще получи 9 милиарда евро за участващите правителства плюс 15 милиарда евро по-късно. Решението за него обаче е част от международната надпревара за приемника на LHC, в която участват Китай, Япония, Съединените щати и Европа.
„Всяка голяма машина за бъдещето ще бъде глобална машина”, казва Арно Марсолие, ръководител връзки с медиите в CERN. „Никой не очаква да има два 100-километрови колайдера, построени през следващите 20 години. Ако това бъде направено в Китай, то Европа навярно ще направи нещо друго“.
Очаква се LHC да продължи да работи до около 2036-2040 г. По това време той ще е приключил своята работа по натрупване на данни. Може би ще бъде възможно неговото надстрояване – чрез увеличаване на енергията за сблъсъците, но това ще изисква големи инвестиции.
Междувременно Китай има планове за собствен 100-километров ускорител, но страната все още не е потвърдила, че ще ги реализира. Очаква се Япония да вземе решение за свой линеен колайдер през март.