Видео игра за Васил Левски излиза за Android и PC

Българска видеоигра за живота на Васил Левски излиза днес, по случай 185-тата годишнина от рождението на Апостола. Играта, разработена от програмиста Йордан Гергов, е достъпна безплатно и без реклами за компютри и Android устройства.

Целта на Васил Левски – „Пробуждането” е да обхване периода на Българското Възраждане, погледнато през очите на Апостола. Първите глави проследяват детството и младежките години на Васил Иванов Кунчев. Решенията на играча определят дали от „срамежливото като сърна” момче ще порасне Апостолът на Свободата. Играчът има стотици избори, които влияят на показателите на героя, развитието на историческите случки и края на историята.

На принципа на игрите „отворен свят”, играещият може да отиде на много различни локации, където има възможност да общува с реални исторически личности и да изпълнява задачи. При изпълнение на задачите, се отключват нови локации и играчът събира „Пробуждания” – основния показател за класацията.

[related-posts]

Ходенето между различните сгради, на случаен принцип, сблъсква играча с десетки случки и стотици избори в диалозите. Играта има четири различни края на базата на представянето на играча.

За създаването на играта са използвани голям набор от исторически книги. Те хвърлят светлина не само върху живота на Васил Левски, но и върху епохата на Българското Възраждане. Играчът може да участва в исторически достоверни случки от 1840-те в Карлово, чак до 1870-те из цяло Българско. Главната цел на играта е да представи историческата истина.

„От над хилядата часа труд досега инвестирани, огромна част е в историческо проучване. В самата игра са включени книги, за които може да твърдим, че подрастващият Левски е прочел или поне е имал досег до тях”, сподели Йордан Гергов.

Това са „Буквар с различни поучения” (останал в историята като Рибният Буквар) на Петър Берон, „Басни или приказки”, „Христоития или благонравие” на Райно Попович, „Царственик или история болгарская”“ на Христаки Павлович (сочи се за преработен вариант на „История славянобългарска”), „Стематография” на Христофор Жефарович и Взаимоучителните таблици на Неофит Рилски, които са и използвани във взаимното училище в Карлово.