Ако бизнес-мениджърите дават личен пример за използване на AI, и служителите ще му се доверяват и ще извличат полза за бизнеса (снимка: CC0 Public Domain)
Много по-вероятно е организациите да извличат ползи от AI системите си, ако самите им служители осъзнават и оценяват ползите от изкуствения разум, според нови данни. Работниците, които извличат поне умерена стойност от AI технологията, са по-склонни да бъдат удовлетворени от работата си.
Въпреки общоприетото убеждение, че автоматизацията, в чисто основа стои изкуствен интелект, може да отнеме работните места на работниците, всъщност 60% от служителите гледат на машинния разум като на колега, а не като на заплаха за работа. Това сочи изследването, дело на MIT/Boston Consulting Group.
При организациите със служители, които извличат стойност от AI, е налице почти шест пъти по-голяма вероятност да постигнат финансови ползи от изкуствения разум, отколкото фирмите, чиито служители не оценяват ползите от AI.
Ползи от AI
Какво всъщност означава да се извлича полза от изкуствения интелект? Изследването, базирано на глобално проучване сред 1741 мениджъри и интервюта със 17 ръководители, сочи, че хората извличат стойност от AI лично, „когато използването на технологията подобрява тяхното самоусъвършенстване, което включва тяхната компетентност, автономност и свързаност“.
По-въздържана е дефиницията, представена от самите анализатори. Според тях, „използването на AI“ се определя като „широк набор от приложения, в които AI може да бъде повече или по-малко важен компонент“. Така например при софтуер за обслужване на клиентите могат да се впишат някои класически AI задачи: прогнозиране на поведението на клиентите, разбиране на настроенията на клиентите и автоматизиране на клиентските услуги.
Крайните потребители обаче може да не знаят или да не се интересуват, че зад ефективността на дадена технология стои изкуствен ум. „Много технологии имат вградени, дори скрити AI компоненти. За тях работниците може дори да не знаят“, каза Сам Рансботам, професор по анализи в Бостънския колеж и гост-редактор на изследователската инициатива MIT SMR Artificial Intelligence and Business Strategy Big Ideas.
„Когато всеки използва AI до някаква степен – и получава стойност от това – познатите клишета стават проблематични. Например идеята, че мениджърите, които използват AI, ще заменят мениджъри, които не използват AI, губи смисъл, когато всички използват AI“, допълва Рансботам.
Мениджърите могат да насърчат използването на изкуствен разум и да катализират създаването на стойност чрез култивиране на доверие, разбиране, свобода на действие и осведоменост.
Когато AI не е даденост
Използването на AI всъщност е толкова широко разпространено, че някои хора приемат неговите приложения за даденост. Те изобщо не съзнават, че става дума за машинен разум.
Според констатациите, 66% от хората съобщават, че не използват AI – или го използват минимално. Ала когато бъдат подканени с конкретни примери за боравене с приложения с елементи на AI (например за производителност в офиса), оказва се, че 43% от респондентите всъщност редовно използват бизнес-продукти, подобрени чрез AI елементи.
„Когато хората не знаят, че използват AI, естествено им е по-трудно да разпознаят неговата стойност“, каза Франсоа Канделон, глобален директор на BCG Henderson Institute и съавтор на доклада. „Но нашето изследване показва, че служителите, които съзнателно използват AI, са … 1,8 пъти по-склонни да са доволни от работата си, отколкото тези, които не осъзнават, че използват AI“.
Удовлетвореност и компетентност
Около 64% от анкетираните извличат някаква стойност, поне „умерена“, от използването на AI, според доклада. Такива служители е 3,4 пъти по-вероятно да са по-удовлетворени от работата си, отколкото колегите, които не добиват стойност от боравенето с машинния ум. Само 8% от респондентите в глобалното проучване съобщават, че се чувстват по-малко удовлетворени от работата си поради AI.
И още: индивидите, които подобряват работата си посредством силата на AI, е 1,8 пъти по-вероятно да се чувстват по-компетентни в ролите си от тези, които не го правят. Много от запитаните в анкетата смятат, че използването на AI е подобрило взаимодействието с членовете на екипа им (56%), с техните мениджъри (47%) и с други хора в техните отдели (52%) — в допълнение към това, че им помага да се чувстват по-способни в изпълнението на ежедневната си работа.
Удобство и преодоляване на страховете
Все пак в някои организации е възможно някои служители да се чувстват некомфортно от нашествието на AI. Мениджърите имат начин да накарат служителите да се чувстват удобно при използването на изкуствения разум, като показват какви ползи могат да реализират.
„За да извлекат финансовите и организационни ползи от AI, мениджърите трябва да насърчат благоприятен цикъл на използване и извличане на стойност чрез култивиране на доверие, разбиране … и осведоменост за технологията“, каза Шервин Ходабандех, старши партньор и управляващ директор в BCG, съавтор на доклада. „Връзката между (индивидуалната) и организационната стойност от AI е адитивна“.
Мениджърите, които дават личен пример, използвайки AI в своите екипи, са 3,4 пъти по-склонни да стимулират редовното използване на изкуствения интелект сред отделните членове на тима, отколкото колегите, които не го правят.
Според изследователите, доверието е само един от факторите, движещи възприемането на AI. Значение имат осъзнаването на необходимостта от тази технология, наблюдаването на това как шефове и колеги го използват. Не по-малко съществено е наблюдението, че хората имат властта и силата да отменят решенията на изкуствения разум.
Още преди години един мъдър човек беше казал, че начина на работа на така наречения изкуствен интелект, не дава възможност той да стане близък до човешкия интелект. Просто защото “изкуствения интелект” в основата си за разни алгоритми за търсене и класификация на различни структури данни. Дори невронната мрежа не е нищо повече от една структура данни. Та понеже много се инвестира в тази област, а тя няма как да се доближи до човека, корпорациите приемат обратния подход – да приближат мисленето на хората към това на “изкуствения интелект”.