Все повече служители искат да могат да работят не просто дистанционно, а от където и да било (снимка: CC0 Public Domain)
Задължително завръщане в офиса? Минимум два дена присъствие на работното място? Мениджърите трябва да забравят подобни идеи, ако искат да запазят талантливите хора в екипите си, съветват специалистите. Най-търсените кадри искат максимална гъвкавост. Шефовете трябва да приемат това.
Ръководителите на бизнес, в който служителите са на бюро, все повече осъзнават, че вече не може да се работи „както преди“. Топ-талантите, които движат най-важните дейности на всяка организация, искат пределна гъвкавост, в противен случай ще си тръгнат. Шефът не е човекът, който решава всичко в офиса, не и днес.
Ако се върнем назад във времето, ще видим, че най-търсените и най-желаните служители са тези, които в крайна сметка оформят вида на нашите работни места, казва Радж Чоудхури, икономист от Harvard Business School. Например, в началото на 90-те години използването на имейл беше лукс, екстра само за изпълнителните директори. Скоро обаче най-кадърните хора в компаниите започнаха да го изискват. В резултат, електронната поща днес е по-важна от бюрото, стола и дори от компютъра.
Месинджърът като вид комуникация бе посрещан „на нож“ от мнозина мениджъри, а днес всички го използваме, без да се колебаем. И имейлът, и месинджърът дори залегнаха в основата на т. нар. софтуерни системи за продуктивност, предлагани от големите доставчици като Microsoft и Google. Същото се случва днес с локационната гъвкавост в работата.
„Работа от където и да е“ или „дистанционна работа“
Като част от тази тенденция на промяна трябва да се направи ясно разграничение между „дистанционна работа“ и „работа от където и да е“. В повечето случаи представата за отдалечена работа предполага служителят да се намира на определено място извън офиса, например в дома си, или най-малкото в определен район. Често пъти изискването върви в комплект със задължение работникът да посещава офиса от време на време, за служебни срещи.
Компаниите, които практикуват „работа от където и да е“, от друга страна, нямат никакви ограничения за местоположението на дистанционно работещия. Той може да е и на другия край на света, може да е на различно място всеки следващ ден – достатъчно е да има достъп до интернет.
Новото нормално
Днес, казват специалистите, доминира търсенето на изключителна гъвкавост: най-добрите таланти не просто искат хибридна работа, те искат да работят от където пожелаят. „Има два вида компании“, обяснява Чоудхури. „Едната ще прегърне работа отвсякъде, а втората отказва. Чувствам, че тези, вторите, ще загубят най-ценното от работната си сила“.
Експертът твърди, че „компаниите, които се опитват да върнат времето назад, ще загубят някои от най-добрите си таланти”. Рано или късно тази динамика ще принуди бизнесите да преосмислят политиките си и да наваксат. Това обаче ще им коства висока цена.
Промяната може да е добра новина за служителите, които в момента са принудени да следват модела 3:2 на работните си места, или подобен. Този модел „три дни в офиса, два дни извън офиса“ се очакваше да се превърне в норма, когато по време на пандемията се опитвахме да си представим какъв ще бъде служебният живот след ковид-времената. Но откакто излязохме от своите спални и кухни, осъзнахме, че не сме в края на тази трансформация – ние все още сме в нейното начало.
Данните на икономиста от Станфорд Ник Блум подкрепят тезата: през юни 2020 г. повечето компании са очаквали служителите да работят от дома си средно 1,5 дена от седмицата, но в следващите две години очакванията за надомна работа са се изменили. Сега повечето фирмите позволяват работниците им да са вкъщи почти половината от седмицата.
Предимство за стартъпите
Пъргавите новостартиращи фирми имат силно предимство на фона на течащата културна промяна. Очаква се през 2023 г. да видим стартъпите да мигрират към отдалечено управление. От друга страна, по-утвърдените фирми ще бъдат поставени пред избор: те ще трябва да решат дали да се придържат към стария модел, плащайки за наем на офис-пространства и поддръжка на служебните помещения, или да прегърнат новата тенденция и да се възползват от нейните удобства.
Най-вероятно, според специалистите, през 2023 г. ветераните в корпоративния мениджмънт ще използват икономическия спад, за да направят последен опит да върнат работниците обратно в офисите. Неправдоподобно е да си представим, че тези по-традиционно мислещи ръководители лесно ще променят нагласите си. Напротив, те биха използвали по-мекия пазар на труда като лост за връщане на служителите обратно в офиса.
Но това няма да даде добри резултати в дългосрочен план. Топ-талантът вече е взел решение.
Винаги съм се опитвал да обясня, че човечеството не е съставено само от ИТ програмисти, кодери и нърдове.
Така че ми писна да чета за “новото нормално” и “работа от вкъщи”.
Ако някой може да направи реална преценка, поне докато ходи по улиците
(ако не си е забил носа в тъпия телефон) е че трафика си стана лека-полека същия
офисите лека-полека пак си се запълниха и от вкъщи останаха да си работят само
разни фрилансъри и самонаети лица, които както винаги съм казвал тук при първи
проблем лесно “излитат” от проекта, фирмата и работата щото никой не ги е виждал
и не му пука за тях.
Реалността е че 80-90% от служителите СИ СЕ ВЪРНАХА В ОФИСА и това е “новото нормално” си е пак старото нормално
Има два типа фирми: тез които не ги е грижа за качеството а за количеството служители, и другите за които качеството е от значение. Затова така наречените “европейски” или германски фирми са с пълни офиси от които малко от тех вършат работа а другите са статисти, и останалите които работят както си искате т.е. гъвкаво и са предимно хоум офис или от където си искате.
Затова в първите има вечно много проблеми и никой не ги харесва но те ги има защото данъците в ЕС не са като в БГ и е по изгодно тук да имат роби.
Сами си дайте отговор.
Вече почти не познавам ИТ специалисти, които да си работят от вкъщи. А тези, които го правят, имат увеличение на заплатата от 50 до 150%.