Вече не е срамно да кажеш в LinkedIn, че си останал без работа – даже напротив, валят предложения (снимка: CC0 Public Domain)
След като години наред не можеше да се пребори с Facebook и Twitter, днес LinkedIn е най-горещата социална мрежа. Поголовните съкращения в големите технологични фирми на Силициевата долина внезапно счупиха стигмата, свързана с безработицата.
Днес вече не е срамно да заявиш публично онлайн, че си безработен. Десетки и стотици млади хора от всички краища на света споделят как са изхвърлени от досегашните си работни места в големите технологични компании. Не само, че те не се притесняват да покажат как са „изритани“ безпардонно – в LinkedIn те бързо намират нови предложения за реализацията на уменията си.
Разбиване на стигмата
Някога беше неписано правило търсенето на нова работа да се прави тихо, кротко, без много шум, възможно най-прикрито. Днес това вече не е така. Хората с ищах споделят професионалните си драми в LinkedIn, особено ако са с технологични професии.
Мнозина от съкратените служители пишат за преживяванията си. На пръв поглед това няма особен смисъл, но се оказва, че и това не е така. Благодарение на споделянето някои от тях успяват да влязат във връзка с колеги, с които са работили заедно доскоро – и с които заедно са изхвърлени от фирмите. Освен екс-колеги, понякога срещат и други хора от индустрията, които пък споделят свободни позиции в търсене на хора. И кандидатстват – директно там, в сайта.
Изведнъж LinkedIn се превърна в много популярна социална медия за технологичните кадри в настоящото време на икономически спад. Фирмата за уеб-анализи SimilarWeb установи, че месечният трафик към LinkedIn е нараснал с повече от 60 процента от януари 2020 г. до януари 2023 г., а само от декември 2022 г. до януари 2023 нарастването е със 17 процента.
LinkedIn отбеляза рекордна ангажираност на потребителите през последното тримесечие и 10% увеличение на приходите през годината. Към началото на февруари 18,6 милиона души са добавили зелена фоторамка „отворена за нови предложения“ към снимките на профилите си в LinkedIn. По същото време миналата година броят им е бил 6 милиона.
„Нещата се промениха драстично. Налице е пълно разбиване на стигмата,“ казва Рохан Раджив, директор продуктов мениджмънт за кариери в LinkedIn.
Утешението, че не си сам
Неха Кришна е работила осем години в Google, наемайки кадри за компанията. Тя казва, че винаги е била най-добре представяща се в своя екип, чувствала се е добре възнаградена за работата си. Обичала да работи в Google. „Аз живеех в истинска мечта“, казва Кришна. След това, в края на януари, била уволнена заедно с 12 000 колеги – с кратко съобщение по имейл.
Подобно на много други, тя просто установила, че вече няма достъп до корпоративните приложения а компанията. Малко след това видяла в LinkedIn поток от публикации на колеги, споделящи, че те също са били съкратени. Оказала се изненадана от мащаба на съкращенията и от факта, че дори уважавани тим-лидери били загубили работата си.
„Утешително е да знаеш, че не си сам“, споделя сега Кришна. „Когато влезеш в този манталитет, усещаш, че вече е по-лесно да се изправиш и да кажеш публично, „хей, и мен ме съкратиха.“
Правилното място
Докато други социални медийни платформи като Twitter, Instagram и TikTok също са популярни сред технологичните хора, Кришна и други професионалисти от индустрията забелязват, че само LinkedIn е място, където могат да се свържат с „правилните“ за момента хора.
Мнозина посочват, че Twitter не създава усещането за подкрепа или за място, където много хора искрено биха си помогнали в намирането на нова работа. В TikTok някои технологични служители публикуват видеоклипове, документиращи живота си преди и след уволнението – но тези видеоклипове не водят до възможности за търсене на работа и свързване с подходящи хора за насочването към нови работни възможности.
LinkedIn е пространство, където участниците смятат, че е социално приемливо — и дори желателно — да подадеш ръка на бивши колеги.
Капризите на алгоритъма
Интересен е алгоритъмът, който прави някои публикации за съкращения доста по-видими от други.
Мъж на име Роб Фишман, също съкратен от Google, описва преживяванията си след научаването на вестта за съкращението. Той разказва за унинието, за това как е седнал и изпил коктейл „Маргарита“ и за кратко е потънал в самосъжаление, преди да се устреми към търсене на нови възможности. Неговият пост става хит с милиони прочитания и стотици коментари. Бързо го затрупват десетки нови предложения за работа.
Наскоро съкратен, софтуерният архитект Роб Милър няма този късмет. Неговата публикация за съкращението не се радва на популярност. Никой не му се обажда с предложение за заетост.
Отчаян, той се обажда под публикацията на съименника си, за да му каже, че не всички имат този късмет да намерят отклик сред широката общественост. В крайна сметка Милър получава много отговори на коментара си и до него достигат предложения от работодатели.
Но случаят показва и нещо друго: хората са до голяма степен зависими от капризите на алгоритъма на LinkedIn и степента на ангажираност, която публикацията създава – а тези алгоритми, подобно на другите социални мрежи, са доста неясни.
Някои смятат, че успехът на подобна публикация зависи от това доколко човекът е бил „активен потребител“ на социалната мрежа преди деня на съкращението си.
„Никой от хората, които публикуват историята си, не е толкова глупав и да не съзнава, че говори в публичен форум, който ще бъде видян от бъдещите работодатели“, казва Емили Роуз МакРей, директор по изследванията в Gartner. Според нея, повечето уволнени технически служители внимават да не критикуват публично бившия си работодател, въпреки че напрежението около масовите съкращения е високо. „Все още става дума за LinkedIn; все още говорим за една предимно професионална мрежа“.
Умора от състраданието
От друга страна, динамиката на социалните мрежи кара някои хора да се чувстват напрегнати в тези и без друго стресиращи времена.
„Мисля, че има натиск, изграден около LinkedIn, и ако кажете, че сте отворени за нови работни възможности и не превъртате мрежата 24/7, може да пропуснете дадена публикация и възможност да кандидатствате“, коментира Кайла Лазенби, която наскоро се е оказала без работа. Тя си дава един ден за тъгуване и решава тотално да игнорира социалните медии, след като била уволнена, преди да публикува каквото и да било по този въпрос.
Темата, която остава премълчавана, но обмисляна от все повече хора, е за това какво предстои сега. Ще дойде момент, в който хората ще се уморят да говорят за съкращения и да четат за съкращения – и ще спрат да предлагат помощ, казва МакРай. Тя нарича това „умора от състраданието“.
Някои от потребителите на LinkedIn вече се оплакват, че са уморени от постоянния поток от тъжни новини за знайни и незнайни колеги, останали без работа. Какво ще се случи, когато претръпнем към посланията за търсене на нови работни възможности?