46% от кадрите в ИТ екипите се чувстват некомфортно да внедряват технологии за проследяване на служителите в компаниите (снимка: CC0 Public Domain)
Корпоративните ИТ екипи изпитват неудобство от използването на технологии за наблюдение и проследяване на служителите по време на работа. И мениджърите, и членовете на екипите по ИТ подчертават, че това може да ускори прегарянето, да подкопае морала и мотивацията на служителите, както и да увеличи безпокойството.
От началото на пандемията и преминаването към дистанционна работа много компании се обърнаха към технологии за следене на служителите, за да поддържат надзора и контрола на своята работна сила. Това включва системи за наблюдение на уеб-активността на работниците, времето, прекарано в приложения и програми, регистриране на клавишни комбинации и кликвания, даже и аудио- и видео-записи на служители.
Отрицателни въздействия
Според проучване, проведено съвместно от компанията за дигитални преживявания на служителите 1E и Wakefield Research, почти девет от всеки 10 (89%) от анкетираните 500 ИТ мениджъри заявяват, че имат опит „от първа ръка“ във внедряването на подобни технологии. Подобен опит имат и 84% от редовите ИТ служители.
83% от мениджърите и 77% от служителите отбелязват, че технологиите за дигитално наблюдение се внедряват от настоящия им работодател, за да следи производителността в цялата организация. По-голямата част от двете групи (съответно 87% и 84%) виждат предимно отрицателни въздействия, откакто организациите им са започнали да внедряват подобни мерки.
Отрицателните въздействия, цитирани от ИТ екипите, включват: увеличаване на безпокойството на работниците; загуба на доверие на служителите към ръководството; напускане на служители; трудности при наемане на нов персонал; по-бързо прегаряне; като цяло по-ниска мотивация и отслабване на морала на работното място.
„Повечето изследвания и доклади по този въпрос до момента са фокусирани върху служителите, които компаниите шпионират“, казва вицепрезидентът на 1E по комуникациите Иън Грийнли. „Те са по-разтревожени и негодуващи. По-вероятно е да симулират работа, да напуснат и дори да откраднат имущество на работодателя. И все пак досега изследването пренебрегваше гледната точка на тези, натоварени със шпионирането: ИТ служителите и мениджърите“.
„Презентизъм“ вместо увеличена производителност
Много вероятно е това, което изглежда като увеличение на производителността, всъщност да е просто увеличение на т.нар. презентизъм, добавя Грийнли. Става дума за прекомерната показност, свръх-демонстрирането на работа.
„Други проучвания показват, че наблюдаваните служители са повече от два пъти по-склонни да се преструват, че работят, и да прекарват средно 67 минути на ден извън нормалното си работно време, така че другите да видят колко много работят. Ала да си продуктивен и да се преструваш на продуктивен са две много различни неща”, коментира Грийнли.
В доклада на 1E се отбелязва още, че „комфортът [на служителите] варира значително в зависимост от използваната конкретна технология за наблюдение“. Докато много ИТ специалисти приемат за нормална необходимостта бизнесът да наблюдава производителността, споделените настроения показват, че все пак „има ясни граници относно това, което е се счита за приемливо“.
„Те се чувстват най-комфортно, когато компанията наблюдава основно онлайн поведението като уеб активност и регистриране на времето, прекарано в различни програми“, казват анализаторите. „От друга страна те са по-склонни да смятат някои мерки за следене на производителността [например записването на клавишни комбинации и видеозаписите] като прекаляване – нахлуване в личното пространство, нарушение на поверителността. А това има малка бизнес стойност“.
Липса на прозрачност
Установените отрицателни въздействия и общите нива на дискомфорт относно наблюдението на производителността имат и пряка връзка с това доколко „прозрачни“ са работодателите относно използването на технологията.
„Почти всички ИТ мениджъри и повечето ИТ служители казват, че прозрачността би повишила комфорта им… И все пак, изненадващо, мнозина не виждат това ниво на прозрачност в действие“, се казва в доклада.
„От ИТ мениджърите, чиито компании използват технологии за наблюдение на продуктивността на служителите, почти половината (48%) казват, че служителите или не са били информирани, че технологията се използва изобщо, или са им казали, че се използва, но не и как точно се провежда наблюдението”, отбелязват авторите на доклада.
Некомфортна задача
Има и още интересни данни от проучването. Установено е, че над две трети от ИТ служителите и ИТ мениджърите смятат, че е подходящо компаниите да наблюдават какво правят служителите в работното си време, но 73% от мениджърите не биха се чувствали комфортно да инструктират собствения си персонал да внедрява подобни технологии. Други 46% от ИТ служителите казват, че няма да се чувстват комфортно, ако бъдат помолени да внедрят технологията.
Около една трета от ИТ служителите и ИТ мениджърите казват, че използването на цифрови технологии за наблюдение на производителността на служителите е „нарушение на поверителността“ и не трябва да се използва при никакви обстоятелства.
Четвърт от ИТ екипите добавят, че способността на технологията да измерва производителността е неточна, тъй като не предоставя пълна представа за работата и приноса на служителя.
Очаквана съпротива
„Вътрешната реакция може да обрече внедряването от самото начало, тъй като огромното мнозинство от ИТ персонала ще разкрие пред колегите информация за използването на подобни системи – и ще предложи решения за заобикаляне, дори ако това нарушава политиката на компанията“, се казва в заключението на доклада.
Работодателите следва да очакват съпротива срещу внедряването на технологии за проследяване. Компаниите трябва да решат дали рисковете от използването на наблюдение на продуктивността си заслужават потенциалните ползи.