Следене на работещите у дома? Сбогом, поверителност

Всеки пети бизнес вече проследява служителите си онлайн чрез инструменти за наблюдение
(снимка: CC0 Public Domain)

Използването на софтуер за дистанционно наблюдение на служителите рязко се увеличи през 2020 г., след като мнозина започнаха да работят от домовете си. Етичната страна на това явление обаче започва да предизвиква все по-голямо напрежение. Оказва се, че много работодатели следят служителите си отвъд каквито и да било граници на поверителността и уважението към личния живот и личната неприкосновеност.

Ново проучване на британската профсъюзна организация Prospect разкри, че всеки пети бизнес вече проследява служителите си онлайн чрез инструменти за цифрово наблюдение – или има планове да въведе такава технология.

„Навлизаме като сомнамбули в един нов свят на повсеместно следене”, казва Андрю Пакес, директор на комуникациите и изследванията в Prospect, пред TechRepublic. На много места по света, особено в страните от ЕС, законът ясно казва, че работниците имат право да бъдат информирани, ако техните данни се събират за целите на наблюдението, допълва Пакес.

Дебатът около използването на инструменти за проследяване на производителността на служителите също се нажежи с бума на отдалечената работа през 2020 г. Тъй като работодателите вече не са в състояние да контролират директно работата на своите кадри, мнозина се обърнаха към софтуера като средство за следене на поведението на служителите.

Тези инструменти често осигуряват подробна представа за това как прекарват времето си служителите, когато са онлайн. Сред функциите са регистриране на времето, прекарано на определени уебсайтове, възможност за отдалечен преглед на работния плот на потребителя, дори опция да се записва това, което потребителите въвеждат на клавиатурата – известно като „keylogging”.

Всичко това предизвика яростни дебати около поверителността на личните данни на служителите и правата над данните, както и опасения относно това как такъв мониторинг се вписва в рамките на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

През ноември 2020 г. Microsoft предизвика брожение, когато функцията „оценка на производителността” в Microsoft 365 привлече вниманието на защитниците на поверителността. Те подчертаха, че тази функция, която позволява на мениджърите да проследяват онлайн активността на служителите си чрез табло, е „инвазивна”.

Впоследствие Microsoft премахна въпросната функция. Корпоративният вицепрезидент на Microsoft 365 Джаред Спатаро побърза да посочи, че тя не е създадена като средство за наблюдение на служителите, а по-скоро да помогне на бизнеса да идентифицира областите на „триене” при отдалечена работа.

Според специалистите, нужен е по-добър контрол върху инструментите за наблюдение точно сега, когато голяма част от професионалистите работят вкъщи. „Често тези технологии са облечени като средство за подпомагане на производителността и общественото здраве по време на криза. Но всъщност те отиват отвъд целта си. Трябва да сме наясно със закона и практиките по заетостта къде тези е границата на нещата”, казва Пакес.

„Идеята за оценяване на производителността се продава като топъл хляб на работодателите, обещавайки им да могат лесно да проверят какво правят техните служители. Това обаче буди тревога. Най-малкото тенденцията говори, че работниците нямат думата, когато се обсъждат въпросите за производителността и свързаните с това теми – и в големи софтуерни компании, и вътре в бизнеса –и че трябва да разберем по-добре каква е силата на тези инструменти”, коментира анализаторът.

Софтуерът за дистанционно наблюдение не е новост. Той отдавна е популярен в индустриите, които съхраняват и обработват ценни данни като например финансовите услуги. В тези случаи софтуерните инструменти могат да помогнат на фирмите да гарантират, че никаква важна информация не се споделя извън организацията. Така се предотвратява загубата на данни.

Притеснението на експертите е, че по-масовото приложение на въпросната технология в различни сектори ще превърне инвазивните техники за наблюдение в норма. Това би могло да доведе дотам, че компаниите, които въвеждат инструменти за мониторинг, да „забравят” да информират правилно служителите си за наблюдението или да извършват необходимите оценки на въздействието на защитата на данните (DPIA).

Специалистите предупреждават още, че играта вече е започнала да „загрубява”, тъй като даже има примери за фирми, в които софтуер с изкуствен интелект наблюдава производителността и взема решения за съкращения на служители. Това е смущаващо. То представлява особен проблем за работещите, които са в неравностойно положение – хора с увреждания или родители с малки деца.